Подкатегория: Трагична
Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две години не я пускат в отпуск. От опашката цъкаме с език, но не се сещаме да си ходим, за да я улесним. Скоро на моя приятелка връчили тройно набъбнала длъжностна характеристика за по-ниска заплата. Работодателят свил рамене: „ Ако щеш! Знаеш ли колко чакат за твоето място?” Клекнала. Какво да прави като има да плаща голям заем.
Аз вече си починах и съм готова да поема всякакъв товар. Но не мога да си намеря никаква работа – каквато и да е, където и да е, за колкото и да е. Както и да е… Един познат ме светна: „Докато не си платиш, работа няма да видиш!” През живота си никога не съм давала рушвет, но този път реших да се прежаля. Проблемът е, че никой няма да ми повярва, защото съм си изградила имидж на неподкупна и неподкупваща. За мое огромно съжаление…Работодателят ще се усъмни, че това е капан с белязани пари. Току-виж са нахлули полицаи с белезници и са го проснали на земята. Вероятно се спотайва и екип на местната телевизия, за да отрази поредния екшън. Не, едва ли някой ще рискува да вземе подкуп от мен. Най-много да ме предаде в полицията и, вместо да получа работа, ще се озова зад решетките… Лоша работа! За какво ли толкова се натискам и аз?! Всички знаем приказката за онова клето магаре, което го товарили, товарили, докато издъхне. А пък аз съм волна птичка – по принцип не закусвам, хвърлих вечерите, взех да прескачам и обядите. Станах толкова лека и аха да литна… Спомням си и приказката за едно друго магаре, което уморили от глад. Както и да го въртим, изходът е един същ.
Та да си дойда на думата: тежко и горко у нас и на работещи, и на безработни.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
