Подкатегория: Трагична
Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две години не я пускат в отпуск. От опашката цъкаме с език, но не се сещаме да си ходим, за да я улесним. Скоро на моя приятелка връчили тройно набъбнала длъжностна характеристика за по-ниска заплата. Работодателят свил рамене: „ Ако щеш! Знаеш ли колко чакат за твоето място?” Клекнала. Какво да прави като има да плаща голям заем.
Аз вече си починах и съм готова да поема всякакъв товар. Но не мога да си намеря никаква работа – каквато и да е, където и да е, за колкото и да е. Както и да е… Един познат ме светна: „Докато не си платиш, работа няма да видиш!” През живота си никога не съм давала рушвет, но този път реших да се прежаля. Проблемът е, че никой няма да ми повярва, защото съм си изградила имидж на неподкупна и неподкупваща. За мое огромно съжаление…Работодателят ще се усъмни, че това е капан с белязани пари. Току-виж са нахлули полицаи с белезници и са го проснали на земята. Вероятно се спотайва и екип на местната телевизия, за да отрази поредния екшън. Не, едва ли някой ще рискува да вземе подкуп от мен. Най-много да ме предаде в полицията и, вместо да получа работа, ще се озова зад решетките… Лоша работа! За какво ли толкова се натискам и аз?! Всички знаем приказката за онова клето магаре, което го товарили, товарили, докато издъхне. А пък аз съм волна птичка – по принцип не закусвам, хвърлих вечерите, взех да прескачам и обядите. Станах толкова лека и аха да литна… Спомням си и приказката за едно друго магаре, което уморили от глад. Както и да го въртим, изходът е един същ.
Та да си дойда на думата: тежко и горко у нас и на работещи, и на безработни.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Лажова!
Поздрав, Фейке!
-
Тежко у нас на всички…мърморещи!!!
Като работи, защо работи, като е безработен, как пък точно на него се случи?! Как не се научихме…да извличаме полза от положението, в което се намираме, как все ние сме най-зле?! Е, така ни се пада!!!
Откачам от клиенти, които…смятат, че ние зад щанда, зад гишето, в магазина или в поликлиниката сме сложени, за да слушаме на всеки проблемите!!!!!!!!!! За това има психоаналитици, а ако нямате пари, има приятели за същата тази цел, които обаче също са ХОРА!!! И те си имат проблеми, освен че са ви приятели.
Имам страшно много работа, от сутрин до …не се знае до кога. Писва ми, иде ми да напусна сега, точно в този момент, не издържам повече…И се замислям за хирурзите, които правят животоспасяващи операции. А на тях какво им е?! А ако сбъркат?! На тях не им ли писва?! Ами ако решат да напуснат, ние къде отиваме?! На кино до живот и отвъд него.
Една приятелка остана без работа и…сега следва висше образование. Докато се чудила какво да прави със свободното си време започнала да учи и сбъднала младежката си мечта. Сега учи и работи и…не се оплаква, защото…Знаете защо.
Като не ти харесва работата, махни се, напусни, може някой да има повече нужда от нея и да не мърмори, а да се радва, че има работа. Като си без работа, направи нещо, но не само да се жалваш, че само на теб не ти върви. Знаем ли какво искаме?! Не!!! Е, време е да си зададем този въпрос и искренно да си отговорим.
Ще ми успокоява тя работещите. Що не се смените за малко, да видим каква песен ще ти запеят.
Все повтарям, че най-добре е да си богат, но здрав, ама не слушате. Феичке, пусни тото бе, мойто момиче!!! -
Поздравления!!!Прекрасно - отразена действителност,... а за нея ни е нужен много хумор за да я преглътнем някак без се задавим.
Хубав ден! -
И наистина да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли ....трагикомична е тази ситуация....да...не знае човек кое е за предпочитане- да работи ли, да не работи ли...но си описала самата действителност в нашата държава...за съжаление! Поздрав,мила...с пожелание да намериш достойна и добре платена работа скоро!
-
Ице, от трагичното до комичното има една крачка!
-
Трагично си е...
-
Петя, благодаря ти за притчата! Разбрах намека ти!
-
Знаеш ли приказката за меаестрото, ученика и мършавата крава, Феичке?ако я знаеш, прескочи следващите редове и мини направо на усмивката ми, искрена е, ако не-прочети ги.
Един пътуващ мъдрец обикалял с ученика си и замръкнали в беден край, в толкова бедна къща, че сърцата и на двамата се свили от жал.Мъдрецът попитал стопанина с какво се прехранват.Стопанинът отговорил, че единственото им спасение е една мършава крава и без нея биха умрели от глад.
На сутринта си тръгнали и като стигнали края на селото, маестрото заповядал на ученика...да вземе кравата от поляната, където пасяла и...да я хвърли от ръба на една пропаст!
Ученикът се подчинил, окултните ученици винаги се подчиняват на учителя, но години наред носил това в съвестта си.
след време маестрото починал и ученикът се върнал в този край и потърсил бедната къщурка. На нейно място видял цветущо стопанство. Усмихнатият стопанинобяснил, че баща му имал само една бедна крава...и добре, че тя един ден изчезнала и те били принудени да потърсят нещо друго, за да се прехранват...знаеш, че те обичам и искам да си добре!
Поздрави!Извини ме за грешките, бързам за работа! -
-
Ена, радвам се да те видя! Много си изобретателна!
-
!!!
((( )))
!!! -
Истина е!
-
Благодаря ви! Интересно, защо всички работещи около мен РЕВАТ от бездушни работодатели, стрес и унижения, а аз, безработната, се опитвам да ги успокоявам? Не е ли това пълен абсурд?!
-
Черен хумор...
-
тъжно ме усмихна, Вилдан...през сълзи...
та да си го кажем...такава за жалост е нашата действителност...
прегръщам те, с обич. -
Разказала си го толкова добре със самоирония! Поздрави, Феичке и ти стискам палци!
-
Истина болезнена! Поздрави, Вилдан!
-
Благодаря на всички, които се отбиха! Не правя трагедия от това,че в момента съм безработна. Знам, че това е изпитание, с което трябва да се справя. Тук по-скоро визирам нерадостното битие както на работещите, така и на безработните.
-
Тъжно е наистина човек като теб талантлив, образован, в силата си,
да няма начин да изкарва прехраната си!
Не губи кураж, мила Вилдан!Надявам се скоро да намериш работа!Поздрав! -
......
-
Най-приятното в живота на жената било:
Сутрин бързай за работа, прави това което трябва - пък да става каквото ще, а вечер тичай за в къщи, където те очакват с нетърпение, защото без тебе не могат!!! -
Усмихнах се, малко кривичко... Че то от истината си боли...
-
Аз също съм безработна и наистина си мислех да напиша за Бюрата по труда. Големи стаи, сто човека, един милион папки, хиляди европейски програми и...и ние пак без работа. Срещу подписи. Сатира?! Унижение?! Изкуство?!Ни си беден, ни си пенсионер, ни си болен...просто си безработен. Освен наистина да станем феи и да литнем! Поздравче, Вилдан
-
Горчива истина.Дори светлината в тунела не се вижда...Поздравления, Вилдан!
-
Въпреки драмата, пораждаш усмивки, а това е изкуство!!!
Прегръдки, Феичке!!! -
Благодаря ви за мненията! Наистина живеем в трудни времена и е тежко както за едните, така и за другите.
-
Де да беше само хумор, ама нещата си стоят точно така, Феичке!
И за честните хора наистина е много трудно в такива времена, за съжаление...
Но - ще трябва да се изнижат и тези години - детските години на капитализма у нас...
Поздрав сърдечен! -
Замислящ разказ. Има жени, които ги задоволява това да не работят и мъжете им да ги хранят, примиряват се и с някои унижения. Друг е въпросът, когато останат, не по своя воля, без работа. Мисля, че и най-ниско заплатената работа дава някакво самочувствие и свобода на жената.С поздрав, Феичке!
-
Тъжно усмихваш, Феичке!!!
Поздрав сърдечен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Светле, няма нужда да пускам тото. Щом съм жива, съм уцелила джакпота!
П.С. За тези, които бяха съпричастни, искам да споделя, че почнах работа!