Подслушан разговор
Възрастният човек прекрачи прага с бавна, уморена стъпка и се нареди последен на опашката.
Малко след него пристигна жена, с която явно се познаваха, и тъй като неминуемо щяха да се забавят, докато бъдат обслужени клиентите преди тях, тя реши да уплътни времето и подхвана разговор.
- Как си? Не съм те виждала отдавна?
- Много години се натрупаха и не знам още колко ще изкарам, но и не искам да е много.
- Защо говориш така?
- Защото съм сам. Жена ми почина преди години, децата отдавна не са идвали да ме видят, а в селото останаха обитаеми само няколко къщи. За какво ми е да живея?
- Няма ли някоя баба, с която да споделиш самотата?
При този въпрос очите на стареца се свиха и бръчките като че ли още повече се врязаха в лицето му. Но успя да овладее вътрешното напрежение, чертите му се изпънаха, след което продължи с безизразно лице и равен глас.
- Нито има за кога, нито друга жена би могла да замени съпругата ми.
Не знам дали полигамната ни природа беше табу за този човек, но категоричността на думите му говореше за гарванова любов...
© Милен Милотинов All rights reserved.
