Подвигът на Силвия Аздреева
Посвещавам този постинг на Силвия Аздреева - българската алпинистка от Петрич, която се изкачи на К2 - най-трудният за покоряване осемхилядник в Хималаите:
https://www.youtube.com/watch?v=l8JITX2ccJs
Силно впечатление ми направи липсата на всякаква надменност у това скромно и хубаво българско момиче, успяло да извърши истински подвиг, който ни дава повод да се гордеем като нация. Освен с изкачването на К2, тя блесна и с двойното изкачване на връх Еверест и връх Лхоце в рамките на 27 часа. Аз имам доста стихотворения посветени на катеренето. Мисля, че едно от тях е особено подходящо, за да онагледи постижението на Силвия:
КАТЕРАЧЪТ
Към своя връх
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност
си мравчица поела път.
Нагоре, все нагоре -
до припадък...
Сега си призрачният алпинист.
Неистово е това изкачване
сред залез мрачен, без лъчи.
...И знаеш, няма път обратен -
под теб е кривогледа равнина.
Мълчи върхът изгубил ехо -
в страхотна, дивна тишина.
...И няма животинка,
няма птица.
Мъгли мистични пак пълзят.
Намятат те с безброй воали,
напомнящи самата смърт.
...Неземен Хребет се издига
и погледа си втренчва в теб...
Конвулсно тялото трепери.
Забрави ли, че си Поет?!
Но имам и още едно стихотворение, с крайно подходящото за случая заглавие "От К2":
ОТ К2
Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето.
... Мигът - притиснат с хиляди
такива като него...
Една мъничка драскотина
в паметта,
която е случайност
или смисъл.
На своя К2 застанал,
безкрая съзираш.
От гледки се опияняваш.
Тесни одежди захвърляш.
В себе си
се реинкарнираш...
Но накъде отиваш...?
От облаци е трудно
да избягаш.
Пороите да парираш -
без от сушата да изгниеш.
Сред вечни плата
сам да скиташ.
Призрака си
да аплодираш.
Неестествено е
за себе си да се молиш.
Щастие да дириш.
От мислите си да се
екзалтираш...
Най-добре е тъжен да останеш -
тъгата е автентичност.
Сред истини да бродиш -
самият ти истина-отшелник.
Само вятърът ще те познае:
с език ще те близне,
с полъх ще те погали,
с музика
ще те нахрани.
Тогава легни за последно
и не се събуждай...
Никой,
никога
името ти
да не узнае...
Поздравление за твоите големи постижения, Силвия! Пожелавам ти много нови успехи на това толкова трудно поприще, а също и в живота! И главното - бъди много, много щастлива!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прави ти чест, Младене, че пишеш за това силно и същевременно скромно българско момиче! Нямат желание българските медии да показват материали за хора като нея, които биха могли да вдъхновяват българите. Не спортните успехи, скандалите са по-доходоносни... Стиховете ти са както винаги, изключителни, поздравявам те! Поставям ги в "любими", за да се връщам към тях.
-
"И знаеш, няма път обратен..." ... "От облаци е трудно да избягаш ..." ..."Само вятърът ще те познае ..." За силния, мъжествен дух, за подвига на Силвия Андреева към стиховете ти, приятелю, какво да добавя, освен браво !!!
-
Поздрави и на двама ви ,Приятелю на теб и Силвия Азреева!Найстина блестите!
-
Браво на теб, винаги научавам нови неща!
-
Искам специално да благодаря на limeruna (Йоана) за това, че постави в Любими този материал, както и "Отговорът", а също /което е особено ценно за мен/ програмното ми стихотворение "В тресавището на римите"!
Благодаря и на Латинка-Златна, че добави в Любими настоящия материал!
Благодаря на Елка Тодорова за толкова хубавия й коментар на същия материал, както и за добавянето му в Любими, а също за поставянето в Любими на "Отговорът"!
Личности като Силвия Аздреева връщат вярата ни в родината, за разлика от плъховете - изменници на родината, всекидневно напускащи я по суша и въздух завинаги. Това са окаяни и недостойни същества, които Бог рано или късно ще накаже и то по ужасяващ начин. Амин!
Убеден съм в това, както съм убеден, че планетата е кръгла.
Поздравявам ви с една песен: https://www.youtube.com/watch?v=vL2WP9VybsI -
Прекрасно посвещение! Наистина трябва да се гордеем с такива подвизи!
-
Миночка, Стойчо,
Благодаря ви за прекрасните коментари и за поставянето на този материал в Любими!
Благодаря също за Любими на Живко Делчев!
Прав е Стойчо - тръгваш без да знаеш дали ще се завърнеш. Мисля, че Силвия Аздреева заслужава този текст и вашата подкрепа - подкрепа за нацията ни - подкрепа на най-хубавото останало от нея. Поздравявам ви с песента на Скорпионс "Лорелай", на фона на величествени високопланински гледки:
https://www.youtube.com/watch?v=9UrQ8u60-OA -
Има моменти, когато съм се възхищавал от спортните успехи на българските момичета и жени.
Но в алпинизма освен физически и волеви качества, бих добавил и осъзнатото решение и мисъл,че там за където тръгваш, понякога няма връщане назад!
Вярвам,че безпощадното решение, е осъзнат риск,който бива надмогнат със здрава психическа устойчивост.
Но колко от нас са готови да тръгват с ясно осъзната цел,за да докажат, че и "ний сме дали нещо на света!"?
Специални поздрави за Силвия Аздреева!
Поздравления за написаното от теб,Младен! -
С такива, като Силвия, наистина можем да се гордеем, че сме българи, а стиховете ти, са точно посвещение, за нея, Младен! Благодаря ти, че ме направи щастлива от този факт.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
