Поличба
Ще ме възприемете за стара и грозна. Ще ме подминете, след като влезете в казиното. И не само защото съм набутана в ъгъла на залата. Не е и защото приличам на еднорък, алчен за пари пират. Бедата е, че съм изхабена от многогодишна вярна служба и в момента не работя. Дори ми изключиха напрежението. Последно звучах като комбинация на лошо записана чалга и повредена полицейска сирена. А когато черешките ми спряха в една линия, подобно на стиснат скъперник, не се изплатих на щастливеца срещу мен. Потънах от срам пред младите, последна технология колежки…
Сега си стоя и… Щях да кажа заслужено лентяйствам. Но кой те оставя, когато съм изкарвала стотици левове на ден. Собственикът Мильо Ушите и техникът на казиното от пет минути ме зяпат с интерес. Това е ротативката, казва Мильо, справиш ли се с ремонта – знаеш, плащам добре.
Техникът не губи време и започва да ме човърка. Чувствам уменията му по пръстите на ръцете. Дали да не се помоля да направи нещо различно от мен. Нещо виртуозно ...