До мен, когато бях на 13.
Десислава. Знам, че изобщо не харесваш името си. Не гарантирам, че това ще се промени. Аз още се боря с някои предразсъдъци, които имам относно него. Но това е просто име. То не те определя. От него не зависят изборите, които ще направиш, нито постъпките ти. Затова не се коси. Обичай се въпреки това.
Знам, че си малко объркана. Още не знаеш какво ще правиш с живота си по-нататък. Страх те е в коя гимназия ще отидеш, опитваш се да не разочароваш родителите си. Успокой се. Ти все си една нервна, винаги се чудиш какво ще стане "Ако..." Спри за секунда. Дишай. Всичко ще се нареди. Това ти го обещавам. И какво като чака цяло лято, за да разбереш в кое училище ще отидеш? И какво като до последния момент не беше сигурна какво искаш в бъдеще? Знам, че плановете на майка ти те побъркват. Не се притеснявай, тя не се е променила, но ти ще се промениш. Малко по малко ще се научиш да се разбираш повече с нея. Тя те обича безрезервно и просто иска да направи правилния избор ...