Полумонолози
- ...И ме мъчи един проблем – как в бонбоните слагат пълнеж... Не, не – зная, и в гуглето гледах, и в уикито го пише... Но нали съм интелигентен човек – налага се все някакъв проблем да ме измъчва..
- Еееех, да мога да срещна умна, красива, разбираща ме, прощаваща грешките ми жена, готова цял живот за мен да се грижи... И ще й кажа: „Здрасти, мамо...”
- Животът, викат, трябва да го изживееш така, че да не ти е мъчително болно за безцелно пропилените години... Просто да ти е приятно от това...
- И всичко ни е наред – улиците чисти, пътищата приятни, престъпността организирана...
- Колко мъка има на тоя свят, Боже... Прибера се у дома: хладилникът празен, съдовете неизмити, подът прашясал, жената седи до прозореца и тъгува ли, тъгува...
- Сега не е модерно да се възпитават децата с пръчка, сега ги възпитават с компютъра... Ама добре поне, че направиха компютрите по-малки и по-леки...
- Изненадах учителката за рождения ден с букет рози. Неочаквано го положих на стола й. А тя седи – и болно, и приятно...
© Георги Коновски All rights reserved.
