Помниш ли времето, когато бяхме толкова щастливи? Помниш ли как се гледахме, как се смеехме, как се обичахме? Къде изчезна този поглед, тази усмивка и тази изпепеляваща любов? Още виждам очите ти, изпълнени с топлина... Още чувствам нежните ти ръце по тялото си... Помниш ли нощта, в която бяхме двама под дъжда, в която се любихме до припадък, в която ти се отдадох и тялом, и духом?... Помниш ли, кажи ми, помниш ли, когато ти подарих сърцето си, сънищата си, живота си?... Къде сгрешихме? Какво се случи с любовта, къде изчезна радостта?Обичахме се лудо, а сега се гледаме с ненавист. Доверявахме си тайни, а сега ги изпоlзваме като заплахи. Но... такъв е животът: капризен... понякога коварен... взема ти, дава ти...