Помня те. Спомням си очите ти, спомням си как ме пронизваха, как ме преследваха в онези безсънни нощи. Да, още помня ръцете ти, допира им. Спомням си невидимите рани, които оставиха по смъртно бледата ми кожа. Спомням си гласа ти, да, оня глас, който ме опияняваше в дългите летни нощи, който всяка сутрин ме оставяше глуха дори за най-божествената музика. Помня устните ти, същите тия, дето пиеха от мене жадно, дето ме караха да онемея, да изгубя съзнание. Тия устни ме караха да летя или да се разбивам в студената земя. Да, помня сърцето ти, сърцето , което биеше само за мене, което поставяше в малките ми ръце. Помня как ми го подари и ми обеща, че то ще ме стопля в студените, безкрайни нощи, когато тебе вече няма да те има. Спомням си картините, които рисуваше с думи, картини за двама. Да, помня песента ти, същата онази дето отекваше в мене дълго след последния ти дъх. Помня любовта ти, тази любов дето ме спаси, дето ме стопли, изпълни ме цяла и ме беляза завинаги. Помня те, аз все още те помня, все още те обичам.