Понякога...

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход. 
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи. 
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка към теб за паричка, с която да си купят хляб.
Да дариш Доброта.
Понякога... Понякога трябва да затвориш очи, за да видиш красотата, която те заобикаля.
Да помечтаеш... Да полетиш с крилете на пеперуда.
Да запееш песен със сладкопойна птичка.
Да усетиш нежния аромат на цветята.
Да догониш вятъра, който роши косите ти.
Да даряваш усмивка на всеки твой враг.
Да гледаш на света през очите на любовта,  за да е по-цветен всеки следващ ден.
Да видиш колко много болка е събрана в душата на един клошар. Да му подадеш ръка. Да дариш  Любов.
Да направиш куп добри дела и да си горд след това.
Понякога... Понякога, когато ти е тежко, да поплачеш на майчиното рамо. Да избършеш нейните сълзи. 
Да се събереш с приятели и да си спомните за безгрижното детство.
Да помогнеш на човек в беда.
Да прочетеш приказка на сираче. Да дариш Щастие.  
Да обичаш.  Да даряваш Топлина и Нежност.
Понякога... Понякога трябва да спреш поне за миг и после да последваш мечтите си.

02.04.2013 г.