Понякога...

Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но истински… този шанс е само един и изгубиш ли го, няма как да си го върнеш отново… веднъж само можеш да обичаш истински, да виждаш в очите на любимия човек твоето щастие, да усещаш сигурност в прегръдките му… понякога всичко е толкова розово, а друг път толкова черно... губиш един човек и получаваш друг... но изгубиш ли шанса да обичаш, друг няма да получиш… понякога обичаш, обичаш и пак обичаш... но не получаваш същото... даваш, но не получаваш... опитваш се да задържиш човека, който обичаш, но не можеш… безсилна си... тогава осъзнаваш, че колкото и да го обичаш и да правиш всичко възможно да е щастлив и да задържиш любовта, след като той не те обича, просто не можеш… бориш се, бориш се и пак се бориш, но нищо... ти правиш дори и невъзможното, за да остане с теб... а той дори и постижимото не прави… чувстваш се наранена, предадена, изгубила единствения си шанс да обича, но точно тогава се появява човек, който те кара да повярваш в любовта, който прави невъзможното за теб – кара те да повярваш, че този път ще обичаш истински... че не си пропиляла шанса си... времето с този човек е безценно, той също... с него се чувстваш различно… с него чувстваш сигурност, щастие, любов... всичко, което с другия не можа… тогава просто затваряш очи и благодариш на живота за прекрасната изненада, която ти направи... за човека, който ти отне и за човека, който ти дари... сега виждаш ли...  животът понякога те изправя пред малки изпитания, за да види дали си готова… дали си готова да обичаш, да бъдеш обичана... разбираш ли, че сега, точно сега е шансът ти да обичаш истински... шансът ти да направиш живота си цветен... да бъдеш щастлива… точно така... щастието се постига с цената на голяма болка... обичала си, но не истински... а задаваш ли си въпроса дали теб са те обичали и дали са се опитвали да правят и невъзможното, за да си щастлива… и когато се мъчиш да намериш отговора, разбираш, че си била просто губене на време за някой човек… сега е различно, нали... да, защото сега си истински обичана… сега този човек се опитва да направи и невъзможното, за да бъдеш щастлива... за да се чувстваш добре... сега разбираш ли защо понякога след ужасната болка, която си изживяла, идва едно огромно щастие… Не?… аз също… просто това е животът… това са неговите постъпки и никой никога няма да разбере как и защо…