Понякога ми липсваш ето така..
Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма.
Бушуваше.
И ти дойде от снеговете.
И вярвах, вярвах, вярвах лудо.
Гласът ти прилича ми на дъжд.
И този дъжд, и този дъжд...
от ранена светлина изтича.
О, ръждясала дъга!
Гледам небето.
Хилядите светли капки.
И казвам на слънцето.
Тихичко казвам.
Мили!
Заспивам в светлина.
През зимните нощи,
когато цветята цъфтят по стъклата,
ще се върнеш пак при мене
под снежната буря...
Седях уморена
сред стар булевард непознат
и мислех за тебе...
Сънувах град,
пламтящ в светлина...
и тъжен дъжд.
© Сияна All rights reserved.
