... Що ли ми трябваше онази сутрин да минавам покрай вход “А”?
Ама нали трябваше да се разходи домашното животно! Не бе, не става въпрос за кучето. Ние куче нямаме. Домашното животно съм аз от две години, откакто съм безработен. Така ми вика жената – животно с животно.
Та, както си бях по чехли, къси гащи и потник, минах покрай вход “А”. Вървях си бавно и някак небрежно, ей така! А едното ми око все в балкона на третия етаж. Ангелинка живее там. Онази, разведената, дето през юли три спирки до “Окръжна болница” ми седя на ръката в рейса. Абе, бях си поставил ръката на празната седалка, щото си изкълчих средния пръст и ми стърчеше нагоре. А, тя – бух! Направо там се намести. Претъпкан рейс, иска да седне жената. Разбирам, но ми неудобно, ама си мълча, щото съм възпитан и прочие. И тя е възпитана – мълча си три спирки, съседката!
Та, Ангелинка бе точна като руски будилник от 11 лева на времето. Винаги в осем сутринта тупаше една черга. Точно когато минавах отдолу. И аз се спирах – някак в ...