Поредната глътка от чашата... поредната гореща сълза.
Моята любима музика, вдъхновявала ме всеки път.
Всяка следваща глътка става все по-горчива, а всяка
следваща сълза пари все повече. Спомените са толкова
болезнени... гърлото пари... гласът ми трепери, а очите са
влажни и замъглени от хилядите сълзи. Къде си? Защо те
няма? Отново ли те загубих безпричино? Отново ли?
Поредната глътка и мисълта за теб изниква в съзнанието ми.
Толкова ли много означаваш за мен? Единството тъмната
чаша би разбрала болката ми... обичта ми... нуждата ми.
Ти си толкова далечен, отново, и отново... А аз отново
имам надежди, че всичко ще отмине... ...