Порочен талант...
Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Непохватно малко момиче. Нима бе нужно да унищожавам този нежен шедьовър? Сега ще гледам как капките се стичат по стъклото, както се стичат моите сълзи. Захвърлила платното, ще отмивам с тъга боята от пръстите си… и с плач ще проклинам таланта си… да погубвам всичко красиво.
© Катрин Златева All rights reserved.
