Stewart Julius LeBlanc "On The Terrace"

      Тези дни улицата изглежда някак по-цветна след дъжда. По-цветна е стаята на Демиен, защото получава вече за втори път рози от непознатия художник.Портретът вече си има красива рамка. Мария се погрижи веднага за това... И сега е на почетно място над библиотеката в хола.

А розите... Розите ги донася Мария. Казва, че са нарочно подбирани - тъмночервени на бели пръски, а господинът тихичко я моли да ги предаде на... “Госпожица Демиен с почитания“... Тук Мария прави дълбок реверанс, като на сцена, и се кълне, че той поднася „ето така“ цветята, което предизвиква усмивка и аплодисменти от страна на Демиен.

Сцената! Колко много ù липсва!

Често в интервюта бе казвала, че танцът, сцената са нейната стихия, нейният живот, но чак сега осъзнава в действителност какво точно означават тия думи. В момента с радост би дала последния си дъх, последната си глътка въздух за един едничък танц на сцената в Театъра. И толкоз!

Натъжи се може би заради сценичния поклон на Мария...

Поглежда към портрета и розите:

-Вероятно всички знаят за моята история, Мария?

Мълчание откъм кухнята, като да не я чува!

-А аз ще имам ли най-накрая удоволствието да се запозная с тайнствения автор на потрета? Би ли го поканила у дома на чай, кафе или... -прекъсна отведнъж Демиен заради появилата се на вратата Мария с много сериозно изражение, за разлика от преди минута-две.

-Твоят нов обожател,Демиен, би искал ти да отидеш лично... А за тази цел знаеш какво трябва да се направи! Извинявай, че съм обсъждала този проблем, но... Мисля, че вече се налага да се действа по този начин. Толкова време те моля да се решиш на втора операция. Всичко е в твои ръце!

Знам! Няма да можеш да се върнеш на сцена, но ще можеш да ходиш и сама да се движиш, както ти се иска. А после... После ще видим! - Мария пак се задъха. - Само ще допълня, че този, който ти нарисува портрета и изпраща цветята, заслужава да има до себе си предишната Демиен, не тази - сегашната!

Един поглед към портрета стига на Демиен да събере сили да прекъсне Мария.

-Да! Мария, моля да позвъниш в клиниката! Нека ми дадат час!

В насълзените ù очи червеното и белите пръски на розите се сливат...

Б.Калинов.08.06.2010г.

Пловдив