Портрет - 7 част

Разказ на Никола

    Събуди ме мелодичният звън на часовника. Откъм коридора, дори през вратата на стаята ми се чуват ударите на чукчетата по невидими камбани… Как бият само! А мога да се закълна, че часовникът бе само за украса на жилището ми!

По какъв начин проработи механизмът му - пълна загадка, която ме разбуди окончателно. Мъчих се да си спомня дали снощи чух да работи, но уви… Не помня! Не помня нищо, освен гласа на странния продавач в още по-странния антикварен магазин.

Чудна история! Ако ми разказваше някой… Трудно бих повярвал!

Без дори да искам, се сдобих с този старинен механизъм. А преди всичко харесах резбованата му кутия…

Не смея да го пипна, за да не разваля нещо. Никога не съм разбирал от механизми, но винаги се заслушвам по звука на добре работещите неща, като часовниците, например казано.

Този определено е красив! Цифрите - арабски, което говори, че не е тукашна изработка. Нашите са предимно с латинските символи. Нали така е прието от векове… Векове! Кой знае откога бият тия камбанки… И как така се настрои на точния час?

Но стига! Има време да се занимавам с часовника. Сега е важно да видя Демиен. Как бих искал веднага да отида в клиниката… Но Мария просто ме отряза в това ми желание. Каза, че не би било добре да се появявам там сега, но после така се усмихна… Най-вероятно заради тъжния ми вид, будещ съжаление.

      Физиономията ми в огледалото бе такава, че по-добре да не я описвам. Сигурно не сте виждали по-отчаяно учуден човек досега в живота си. Човек ли? По-скоро нещо, дето само на човек прилича, и то не особено… Реших да се взема в ръце и доста се потрудих над себе си в умивалника…

Най-после, придобил по-приличен за хората вид, изскочих от дома с една-единствена мисъл - Демиен. Трябва да направя всичко, за да мога да я видя днес в клиниката.

Надявам се да успея! Днес е денят на лятното слънцестоене.

Ден на нови надежди…

Б. Калинов Юни 2010 г.

Пловдив.