Dec 17, 2021, 10:35 AM

 Последната сълза на феникса 5 

  Prose » Novels, Fantasy and fiction
512 0 0
Multi-part work « to contents
7 мин reading

5.

 

Няколко часа по-късно стоеше в офиса и наблюдаваше как старши инвеститорите – до един бели и сбръчкани старци, които мислеха, че контролират света – сядат по местата си. В началото Чарли се дразнеше на арогантността на тези мъже, които се смятаха за толкова велики спрямо обикновения човек. Но имаше нужда от парите им, затова се научи да се забавлява на абсурдността им.

Най-уважаваният сред тях бе Мъмфред Стийлхарт, натрупал първият си милион преди да загуби девствеността си, първият милиард – преди да се ожени, а първия трилион – след развода. Казваше, че бракът е за хора, които смятат да правят деца. За пресметлив човек, наследници не влизаха в плановете на Мъмфред Стийлхарт, а и да имаше такива – нямало да получат и цент от него. Цялото си богатство щеше да дари за подпомагането на развиващите се страни. Но това, което Мъмфред не знаеше, бе, че изкуственият интелект развива тези страни, и той ще се разпорежда с богатството му, неговото и това на повечето акционери в стаята. Чарли трябваше да се увери, че това няма да се случи. И това включваше да ласкае Мъмфред и другите дъртаци, да им внушава колко са велики, докато те продължават да финансират истинското спасение на човека. И сега повече от всякога Чарли трябваше да играе по свирката им, без да изпуска своята.

Вече настанени, старческите лица се извърнаха към Мъмфред, забелязаха очакването на лицето му, насочено към Чарли, сетне погледнаха към него.

– Драги инвеститори – започна Чарли, – добре дошли на месечния брифинг.

Чарли усети изпиващите го погледи, но не смяташе да им достави удоволствието да повдигне темата, която беше причина за това да го гледат толкова изпитателно.

– Не смятам да губя вашето ценно време, както и моето, в излишности. Затова само ще ви информирам с фактите. Очаква се до края на четвъртото тримесечие Грийнедж да регистрира рекордни печалби с пускането на пазара на революционното устройство ДжиЕкс42. Нашите… конкуренти – Чарли използваше множествено число за пред старците, но той перфектно знаеше, че конкурентът е само един, – отдавна се задъхват, в опит да ни догонят. Но съвсем скоро ще се уморят и ще умрат от задушаване с прахта, която оставяме след себе си. Очакваме догодина през ранната пролет да минем марж на печалба от 100 трилиона долара…

– Това е страхотно, Чарлс – прекъсна го Мъмфорд, който по никакъв начин не показваше, че намира което и да е от постиженията на компанията за страхотно. – Само че аз и останалите Първенци имаме известни… неизвестни, така да се каже, относно твоя така изненадаващ, рязък завой към политиката.

Чарли не можа да се спре. Усмихна се, гледайки Мъмфорд право в очите.

– Ти и останалите, така ли Мъмфорд? Или имаш предвид, че си внушил твоите… неизвестни… и на тях?

– Вземаме решенията заедно – спокойно отговори Мъмфорд, като също гледаше Чарли право в очите.

– И все пак, интересно как ти винаги говориш от името на всички.

– Всички са тук – Мъмфорд отегчено махна с ръка, – ако някой има да каже нещо, ще го каже.

Никой не каза нищо. Чарли се облегна назад и вдигна крака върху масата.

– Така да бъде – каза той. – И въпреки това не разбирам какво имаш предвид, Далече съм от политиката също толкова, колкото е далеч  луната от слънцето.

Някой се покашля, друг издаде недоволно грухтене, в стаята полетяха шепоти, които бързо се превърнаха в оживени коментари. Чарли се наслаждаваше на суматохата, докато Мъмфорд не я прекрати.

– Тишина – каза, сложи длани на масата и се изправи.

Въпреки годините си, Мъмфорд имаше внушителни ръст и телосложение, а погледът му напомняше на Чарли за баща му. В стаята се чуваше само жуженето на муха.

– Подиграваш ли ми се, Чарлс?

– Аз? Да се подигравам на великия Мъмфорд Стийлхарт? По-скоро бих се изправил срещу цяла армада нашественици, ако все още ни грозеше тази опасност.

Ако периферното зрение не лъжеше Чарли, един от по-младите инвеститори в ляво сведе глава, за да скрие усмивката си. Но не можеше да си позволи да погледне, да извърне очи от тези на Мъмфорд щеше да е явен знак за това, че не може да устои на влиятелната им сила.

– Спри с игричките Чарлс – Мъмфорд заговори твърдо и с тон, нетърпящ подигравки. – Знам, че Рей ван Дор е твой кандидат.

– Дори да е така – отвърна Чарли, – не виждам защо това да те засяга. Освен, ако не си купил акции на другата партия?

– Знаеш, че стоя далеч от несигурни инвестиции, Чарлс, а няма нищо по-несигурно от политиката. Особено в тези времена. И също знаеш, че едно от условията – мое и на моите партньори и приятели – е бизнесите, в които инвестираме, също да не се замесват в политиката. Или си забравил?

– В никакъв случай, Мъмфорд. Пределно ясно ми е. И можеш да си сигурен, че Грийнедж няма нищо общо с Рей ван Дор или който и да е от останалите кандидати.

Мъмфорд гледаше изпитателно Чарли.

– Значи го правиш на своя глава? Извън компанията?

– И така да е, това не засяга нито теб, нито някой от останалите Първенци.

– Напротив, Чарлс, засяга ни и то много.

– Защо?

– Защото ти си компанията! Ти си нейното лице, а това е повече от официални хартийки и неофициални споразумения. Ако утре се изсереш на улицата, ще замирише в цялата компания; ако те хванат с проститутка, не изневеряваш само на жена си – изневеряваш на всички клиенти. Ако вечеряш вкъщи с кандидат президента, отваряш вратите на компанията за политическия живот в страната. А тогава, Чарлс, ще си мечтаеш да те хванат с проститутка!

– О, Мъмфред, трогнат съм. Не предполагах, че мислиш толкова високо за мен.

– Мисля високо за компанията.

– Но след като аз съм компанията… тоест, мисля, че ти сам го каза.

– Не се ласкай, момче. Без нас още щеше да продаваш на университети и гимназии. А без гениалните ти инженери щеше да си никому–неизвестен комик от Ирландия, пропит при това.

“А без мен ще се превърнете в роби на изкуствения интелект, дърто копеле такова.” – помисли Чарли, но вместо това каза:

– Затова си номер едно Мъмфорд. Когато си прав и водата се разтваря, за да ти направи път.

Мъмфорд не трепна.

– Ще спреш да подкрепяш Рей ван Дор, считано от сега. Шегите може да си ги запазиш, или да ги споделяш с някой, който ги намира за забавни, все тая. Да считам ли въпроса за приключен?

– Ама разбира се, – Чарли се изправи и се поклони полу–почтително, полу–подигравателно. – Драги Първенци.

А след това напусна стаята. И заби юмрука си в стената на асансьора, веднага щом вратите се затвориха след него. В мигове като този Чарли се питаше защо изобщо се опитва да спаси хората, след като те не искаха да бъдат спасени. Те искаха да си играят на власт, но дори не беше това, защото властта все повече попадаше в ръцете на изкуствения интелект. Не, хората искаха да имат усещането, че държат властта, усещането, че играят на власт, това им беше достатъчно. Но властта е интересно нещо – в един момент я имаш цялата, в следващия някой по-могъщ от теб идва и ти я отнема, както по-голямото дете отнема играчката на по-малкото, и от властта остава само спомена и лошият вкус на огорчението. Баща му беше научил урока си, но твърде късно. Чарли се надяваше Мъмфорд също да го научи, преди да си отиде от този свят.

» next part...

© Джони Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??