Началото беше преди четири години. Но началото далеч не е останало в историята. Или дори не заслужава да остава в историята. Началото беше далеч по- малко интригуващо и завладяващо от случилото се впоследствие. А случващото се беше като бавна смърт с жадувани мъчения и недостижим завършек. Беше като смърт, след която все още не сме умрели. Началото, което остана в паметта ми, беше и началото, което сложи край.
Това, което не се помни от никого, освен от мен, започна преди около година. Преди около година, през един от бавните и тежки еднообразни февруарски дни, през един от онези изпълнени с липса на надежда дни, мъглата падаше наоколо, тъмнината надделяваше, макар че беше по средата на деня, а силуетите на случайните хора около мен едва се забелязваха. Но само на случайните хора. На пръв поглед беше обикновен ден от февруари, със сивотата и студа, с напрежението и несправедливостта на всеки минал и предстоящ период от тогавашната зима, беше ден с обичайната тежест, която поемахме, но ...