Jan 6, 2007, 5:33 PM

Последните дни на септември 

  Prose
910 0 2
21 min reading
Последните дни на септември
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. То стои сякаш изтикано извън градовете и селата като тъмен етикет на страданието. Обратно, мисля си, първото, което трябва да видиш на влизане трябва да носи със себе си някаква приветлива нотка, полуусмивка. Дори - далечно намигване.
Изтокът е друга история. Прегръщай залеза, целуни звездите, ако пътуваш на здрач и продължавай по пътя начертан от Зорницата. Изтокът винаги е лъхал на древност, тайни и омая - един тъмен зов. И когато можех да избирам равностойно винаги го препочитах. Но онзи път растенията, за които пишех дипломната си работа растяха само по склоновете на планина на запад от моя град.
И ето как станаха нещата - реших да ги видя от първа ръка тези сини мъници, дето цъфтят пре ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Градоначалник All rights reserved.

Random works
: ??:??