Dec 3, 2006, 9:35 PM

"Последният човек"

  Prose
1.1K 0 1
2 min reading
На една много специална кифла

Съмва се. Сенките се отдръпват, предметите изведнъж стават разноцветни,
а небето - лазурно-синьо ... изгрява смъртта. След няколко часа изгряващото Слънце
ще засияе с бяла светлина, ще се разрасне многократно и като нажежен живак ще изпълни
небесните простори, ще изсуши повърхността на планетата, ще изгори всичко наоколо
и накрая ще се слее с нея в единна огромна маса материя.
Вече от месеци евакуираха обитателите на Земята с кораби до другите обитаеми планети,
известни на човечеството. Слънцето щеше да се превърне в Нова с изгрева,
но той все още не беше заминал. Чакаше нея.
Не искаше да замине без нея и нямаше да го направи ...
Радиото глухо изпука и с монотонен глас оператора съобщи, че последния кораб
заминава след по-малко час. Той все още имаше време да тръгне, но нямаше
да го направи ... не и без нея.
Тя му беше казала, че няма да замине, че няма да напусне Земята, че ще остане тук.
Опита се да и звънне по телефона, но нямаше сигнал ... облече се набързо и тръгна към тях.
Постепенно ускоряваше крачка и накрая се затича. Тичаше с всички сили,
за да стигне навреме, за да се опита да я убеди да заминат двамата.
Обичаше я по-силно от всичко, както само той можеше да обича.
Беше се влюбил в нея от пръв поглед и тази любов му даваше сили да продъжли.
Беше тичал около половин час, докато накрая стигна до тях.
С последни сили почука на входната врата и усмивка се разля по лицето му ...
... щеше да я види, да я убеди да заминат двамата ... почука отново ...
щяха да заминат ... никой не отваряше вратата ... щяха да се махнат преди да е станало
твърде късно ... но никой не отваряше вратата.
Накрая влезе в къщата. Извика името и ... но отговор не последва. Къде беше тя ?
Тук ли е ? Да не е излязла ? Или беше заминала ? ... тогава видя бележката.
Всичко беше написано вътре ...
"Ако прочетеш тази бележка, значи вече съм заминала. Опитах се да ти звънна,
но телефоните нямат сигнал. Ще се срещнем на борда на кораба. Обичам те ..."
Значи все пак беше заминала ... беше се качила на кораба и беше заминала.
Някъде в далечината се чу шум от излитане на кораб ... последния кораб.
Усмихна се. Въпреки всичко той се усмихваше.
Съмва се. Сенките се отдръпват, предметите изведнъж стават разноцветни,
а небето - синьо, изгрява смъртта. След няколко часа изгряващото Слънце ще изригне
и ще се слее с планетата в единна огромна маса материя. Ще изгори всичко около себе си.
Беше останал сам. Единственият човек, който ще умре на Земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е,доколкото си спомням съм гледала някакаж такъж филм за земята и превръщането й в нова. това което си написал е тъжно, зашто не си показал болката му?

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...