3.12.2006 г., 21:35 ч.

"Последният човек" 

  Проза
989 0 1
2 мин за четене
На една много специална кифла
Съмва се. Сенките се отдръпват, предметите изведнъж стават разноцветни,
а небето - лазурно-синьо ... изгрява смъртта. След няколко часа изгряващото Слънце
ще засияе с бяла светлина, ще се разрасне многократно и като нажежен живак ще изпълни
небесните простори, ще изсуши повърхността на планетата, ще изгори всичко наоколо
и накрая ще се слее с нея в единна огромна маса материя.
Вече от месеци евакуираха обитателите на Земята с кораби до другите обитаеми планети,
известни на човечеството. Слънцето щеше да се превърне в Нова с изгрева,
но той все още не беше заминал. Чакаше нея.
Не искаше да замине без нея и нямаше да го направи ...
Радиото глухо изпука и с монотонен глас оператора съобщи, че последния кораб
заминава след по-малко час. Той все още имаше време да тръгне, но нямаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??