на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван от стремежа на автора да изпрати конкретни и ясно дефинирани послания към другите. В повечето случаи мотивът за създаването на произведението е строго личен и е проява на назряла авторова потребност за изразяване на позиция или оценка за наблюдавани житейски случки и явления, за утвърждаване на определени човешки ценности, както и за отричане на личностни и социални недъзи и пороци.
В разказа си „Дуел“ Хасан Ефраимов ни представя два типажа – на разказвача и на наетия работник пияница. Фабулата е до крайна степен опростена, сюжетът се разгръща чрез диалога между двамата. Отчитам като съществена особеност на разказите на Ефраимов съвпадението между повествовател /разказвач /и герой от творбат ...