Посветено
Дръпнах струните на китарата. Акордът сол мажор прозвуча изпод пръстите ми и продължи да отеква във вътрешността на музикалния инструмент. Дръпнах и следващия акорд – ла минор. И той прозвуча за няколко секунди и изчезна все едно никога не е съществувал. Мъждивата светлина на нощната лампа се процеждаше зад гърба ми и хвърляше причудливи сенки на стената срещу мен. Тишина и спокойствие. И музика.
Тъмнината ми действаше успокоително. Тя бе като тиха прегръдка за уморените ми сетива. Приканваше ме... легни, положи глава на възглавницата и поспи. Сънувай! Усещай... Спомняй си. Аз ще те закрилям. Аз ще ти донеса спомена за най-съкровеното, толкова далеч от теб сега. Заспи... И ще те пренеса неусетно там, където вече няма да чувстваш моята прегръдка... ще чувстваш неговата. Ще чувстваш спокойствието.
Дали послушах този си вътрешен глас, не помня....
Лъч светлина... като пясък изтъкан
И ще живея аз във своя блян.
Нощта до мен – закрилница велика
Със аромат на лавандула и жасмин.
О, ...