Повече не го видях
Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, той седи до мен и говори за различни неща. От време на време млъква и миналото му се разбива на вълни в очите. Тогава застива и започва да ме изучава с кадифена настойчивост. Гласът му е благ, не екзалтиран, улегнал. Усмихва се мило. Пуска леки шеги. Внезапно става. Слага край на срещата. Тръгва си, без да се обърне.
© Павлина Гатева All rights reserved.
