Aug 10, 2012, 12:25 PM

Прах и пепел сме !

  Prose
1.2K 0 0
1 min reading

Глава 4


- Госпожице, съжалявам за прекъсването, но трябва да отида да взема сестра си от училище. Ние ще ходим на кино, бихте ли желала де се присъедите към нас?- предложих.
- Господине, колко очарователно - имате малка сестра, и да с удоволствие бих се присъединила към вашата компания, но как да бъда сигурна, че няма да ме отвлечете? - тя отново се засмя.
- Предполагам трябва да ми се доверите - казах аз и ù предложих да ме хване под ръка.
- Какво пък, едно смело решение няма да е от излишък - каза тя и ме хвана под ръка.
Тръгнахме към училището на сестра ми. Колкото и странна да беше ситуацията, изобщо не се чувствах странно, по-скоро си представих, че съм в някакъв стар филм, където мъжете се държат като мен, а жените като нея. Беше забавно. Е, това наистина щеше да учуди сестра ми.
- Господи, господине защо сте толкова мълчалив?
- Госпожице, моите извинения, но вие говорите за двама - засмях се.
Тя ме погледна и се направи на обидена.
- Така било значи. Аз съм била голямата уста. Добре ще мълча.
- Нямах това предвид.
- А какво имахте предвид, уважаеми господине?
- Всъщност, самият аз не знам. Просто не ми се отдава да говоря празни приказки.
Тя се ококори.
- Никой не би бил по-подходящ от вас за тази голяма лъжа - каза така, все едно беше дълбоко засегната.
- Всъщност, мен наистина не ме бива във воденето на празни приказки.
- А на мен ми се струва или по вашите думи ми се причува, че вие сте доста добър във воденето на празни приказки - тя ме погледна право в очите, явно това бе нейният начин да покаже, че наистина не преиграва, а го мисли.
- Е, предполагам, имам добър учител, както се очаква - и двамата се разсмяхме.
- Ласкаете ме, господине.
- Така и трябва - усмихнах и се и продължихме.

следва продължение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...