Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки.
Гръм запали трите свещени дървета и за малко огнената стихия не погуби селището и уплашените хора. Горяха трите дъба – огромни със сухи клони, приютили птици, катерици, а между възлите на корените и в кухините таралежи и насекоми. Озаряваха огнедишащото виолетово-черно небе, бягаха сенки по околните гори, реката начупена на множество вълнички и пръски, многократно отразяваше – хиляди дървета, огън – духовете играеха с човешките сетива, изопваха нервите и разкъсваха сърцата на смъртните. Огън – белите скали поглъщаха огъня и ставаше сякаш още по-светло. Лумналата стихия искаше да заслепи слънцето – богът на живота и доброто.Техният бог. В дишащата нощ – победа на бога – Мрак, лишаваха от вяр ...