Feb 12, 2007, 8:35 PM

Прасето и тиквата

Prose

1.3K 0 5

     Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
     - Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
     - Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
     Песента се обърка от някакъв див кикот. По принцип такава реплика от млад на стар войник се таксуваше като супер наглост, която можеше да струва много скъпо. Обаче му се размина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

myrla (Мария Костова)

хахахах ок, разбрахме, че харесваш миньончета.. давай натаък

2009-04-14T04:16:34+03:00
Kotentseto

много е лаконичен разказът. искаме още

2007-02-16T10:56:01+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Едно пояснение...
Куплетът, за който става дума е от едно мноооооого дълго стихотворение, написано още в ХІІІ век. Неговото заглавие е "Възхвала за малките жени". Това е само последният му куплет. Не е моя измислица. Това е световна мъдрост...

2007-02-15T16:55:35+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Интересна случка.
А за думите в коментарите

Поздрав и усмивка.

2007-02-15T00:20:11+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Мога да ти отговоря по няколко начина. И без това не можеш да ме набиеш...
Начин първи:

Жената малка винаги ми беше драга.
Виж от голямата е умно да се бяга.
От две злини по-мъничката избери ти.
Най-малките жени са значи най-добрите.

Начин втори:
Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му.

Начин трети:
Миньонка е малка електрическа крушка. Даже и да не свети като 500 ватова, все пак на човек му става светло на душата...

2007-02-14T09:22:31+02:00

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prose 3.9K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9