Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаички, но от превъзбуда все забравяше какво е започнала да прави и припряно обикаляше наоколо. През цялото това време се ослушваше за звъна на телефона. Беше го пъхнала в джоба на жилетката си, за да може веднага щом я поръсят да се обади. Чакаше Жорко, единственият й внук, да я поздрави за празника. Не очакваше да дойде, знаеше че е много зает. Той работеше в голяма фирма, непрестанно тичаше да върши разни изключително важни дела и нямаше време да пътува толкова далече, само за да я види. Жорко беше много зает.
Спомни си, когато се роди. Синът на сина й. Дотогава не бе и подозирала, че може да обича някой повече от собственото си дете. Всяко лято го оставяха при нея на село. Това бяха най-пълн ...