Предатели! Навсякъде предатели...
/Всякакви съвпадения са случайни случайности, неслучайно случили се/
Гадове мръсни! Цял живот! Все около мен! Предатели!!!
Откакто се помня – все предатели. В детската градина някой ми подмокри гащетата. От ония – с ластичета по краката и бухнали отгоре. Оплаках се: „Моля, другарко, кой ми пика в гащите?!“. А тя, вместо да открие и накаже предателя, ми се скара, че и днес съм се напикал. И то пред цялата група… Никаква педагогическа толерантност и етика…
И като се заредиха… Предатели! Аз му искам да препиша контролното, той ми обръща гръб и съска: „Вчера цял ден съм учил за него. Ти защо не си?“…
Ами имал съм си работа, бе… Не стига, че ти правя честта и ти помогам да се почувстваш хуманист…
Така и после… В междучасието – помня, в пети клас – един рече, че лимонадата става повече, ако добавиш сода бикарбонат. Сипах едно пакетче, лимонадата взе да се надува, тапата едва не откъсна гърлото на шишето…
Предатели! На една бригада нещо не бях добре – предната вечер бая нещо изпих, та рекох да не се товаря много. И накрая, когато брояха купищата картофи, казах, че единият е мой. А оня предател, дето се мъкнеше с кофата, се изцепи – той ги събирал, защо да се пиша работил, като цял ден съм бил в пояса… Предател!
И момичетата така. Аз я викам у нас… Такова… На кеф бях, исках нещо да… Абе, разбираш… А тя не идва! Предателка!
И другите жени все предателки. Или искат да ги обичам, или да си плащам… Не е честно!
Изобщо – само предатели около мен… Аз искам да стане, сигурен съм, че ще бъде – а някой си отказва?! Как така? На мен отказва? Ма, кой си ти, че ще ми отказваш? Предател!
Затова съм така сърдит, я… Няма да им се радвам…
Ха сега – плати сметката, че май забравих парите… Аз имам… Ама как няма да платиш? Какво като си пил само едно кафе? Трябва ми!
Предател!
© Георги Коновски All rights reserved.
