Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава " Петко и Иванка "
Продължение 3...
Иванка коленичи до леглото на мъртвото дете, зарови глава в завивките и примря. Така я намериха жените, дошли да подготвят Мария за погребение. Отмай цяла махала знаеше злата участ на семейството. И нищо не ги изненада, като разбраха за станалото. Тежко беше.
Ружа и жените донесоха корито и Иванка започна да съблича малкото телце. Беше останало само кожа и кости. Тук-там бяха избили и синьо-червени петна от хематомни изливи. Когато трупчето беше вече разсъблечено, Цонка го взе и положи в коритото с топлата вода.
– Ще го умием както си требе – рече тя на Вела. – Дека е сапуно?
Вела подаде сапуна и двете бръкнаха във водата да търкат детето.
– Малко е връзгрейна водата ма, Ружо! – обади се Вела.
– Е, нема страшно. И без туй детето не усеща веке нищо. Бог да го прости.
– Руже, ти седи тука да поливаш след малко. Да го оплакнем – разпореди се Цона.
Иванка с подкосени крака и отнесена глава отиде да донесе дре ...