2.

Малка равносметка и ориентация в проблема

“Запазването, отстояването и развитието на хуманното преживяване е важна задача пред съвременния човек”

                                                                                         В. Рибаров

-Валери, накара ме и аз да размишлявам върху това, възникнало спонтанно предизвикателство – соделя с мен и с четящата публика Росица - поетеса, с която поддържам творчески контакт в сайтове за литература в Интернет.-Замислям се върху това как може да се пише леко за тежките проблеми на днешния ни ден, когато стресът, напрежението и страхът са основно съдържание на човешката душевност? Как е възможо да се смееш, когато човечеството затъва все повече в здрачината, покриваща света, превърнал се в долина на плача и болката. Това са фундаментални нравствени въпроси, стоящи пред всеки писател, а и пред всеки читател, пред всеки човек. За мен самата, навлизането в проблематиката, която ти разработваш, се оказа цял един процес, свързан с преодоляването на редица познавателни трудности. Сега не съжалявам, че вървим заедно в литературата, а тя за мен е тъкан на самия ми живот. Днес всеки индивид е неизчерпаем сюжет и нашите пера са ориентирани към преживяването на човечността, а това предполага във всеки един момент да се вижда цялата сложност на ситуацията. А това ние правим конкретно и затова може би, писането ни е свързано с преодоляването на невероятна съпротива?!

Запозната съм с твоите книги. Предлагам ти като техен автор да им направиш кратка творческа характеристика.

-Първата книга, която публикувах – “Пътуване в човешкото” - има за цел да покаже процеса на човешкото съществуване и възпроизводство в неговия най-общ вид. Тя е разработена в четири части. Първата част- “Воля за любов”, е разработена като диалог с американския психотерапевт Морган Пек, развил една много богата проблематика на терапевтичния процес в книгата си “Изкуството да бъдеш бог”. Втората част на книгата “Пътуване в човешкото” е озаглавена “В света на човешката деградация”.

-От написаното личи, че ти полемизираш с Фридрих Ницше по проблеми на неговата книга “Антихрист” – отбелязва Росица.-Прави ми впечатление фактът, че по една много широка проблематика, обща за литературата, ти даваш своеобразно тълкуване, което е характерно за философията, която ти разработваш.

-Радвам се, че си успяла да схванеш това нещо – отбелязвам със задволство аз.-Но нека да продължа! Третата част на книгата “Пътуване в човешкото” е озаглавена “Аз “свръх” човекът”, за да продължа да излагам философията на хуманното преживяване в полемика с Фридрих Ницше чрез неговата книга “Тъй рече Заратустра”.

-Четвъртата част на книгата си ти си озаглавил “Философско-поетично въведение в живота” в диалог със Сьорен Кирхегор върху неговото есе “Или – или” – бърза да каже Росица, показвайки ми, че е прочела вече тази книга. – Тук ти, като че ли, правиш заявка да се обърнеш с лице към поезията, за да използваш и нейните изразни възможности за представяне на философските си текстове?

-Когато написах тази книта – продължавам замислено аз – смятах, че приключвам с писателската си дейност, защото чрез нея съм обосновал един пределно труден процес.

-Книгата ти “Пътуване в човешкото” определено е трудна – казва малко замислено и тъжно Росица.-И аз съм на мнението, че да напишеш една книга, но така, че написаното да ти носи дълбокото удовлетворение за постигната творческа цел, е напълно достатъчно. Сред твоите книги е и “Силата и слабостта на хуманната екзистенциалност”. Тя изрично е визирана като носеща автобиографичен характер.

-Така е! – отбелязвам кратко.-В тази книга и то чрез изразните средства на поезията съм посочил моите публични изяви и събития от моя живот, които съм преценил като важни за документиране. Чрез следващата, издадена от мен книга “Философията – наука за живота” показвам древногръцката философия от гледна точка на генезиса на съвременното знание.

-Под общото заглавие “Катарзисът на живота” ти си публикувал пет книги, които са: “Нено Ненов”, “Гражданската Лектория”, “Нягол Манолов”, “Трихология” и “Павлина Тонева”.

-А в следващата книга – “Играта на живота” показвам прагматичната философия чрез разработване на пробематика за деца.

-Книгата ти “Среща с Карлос Кастанеда, Карл Попер и Ерих Фром” – отбелязва Росица – е утвърждаване на прагматичната философия чрез критика на посочените автори.

-Книгата “Животът е за двама” отбелязва етап на по-нататъшно разработване на прагматичната философия чрез използване на интермедията като специфична поетична форма – казвам с определено задоволство аз.

-Но става ясно, че с теб се захващаме да пишем просто и лесно за разбиране за такъв сложен процес, какъвто е личното творчество.Предизвикателството ми се вижда сериозно – казва с определена тревога в гласа Росица.-Аз мога да чета с интерес и да бъда в ролята на добронамерения читател.

-Това не е никак малко – отвръщам със задоволство.-Показавнето на индивидуалното възпроизводство по линията на човешките добродетели е една достойна творческа задача, даваща добри възможности за разкриване на природата на творческия процес в литературно-художесдтвена форма.