Предложение от една никаквица
Лежим един до друг в нощта, телата ни нервни и напрегнати се докосват като две оголени жици. Има опасност от късо съединение... Притворил си очи, но знам, че не спиш. Виждам как под клепачите ти се процеждат болката и обидата, подобно на тъжната лунна светлина, процеждаща се от счупеното прозорче. Не заспивай! Тази нощ ще ти разкажа за себе си! Или поне ще се опитам...
Родих се много отдавна, макар че съм само на двадесет години. Още от малка не приличам на никого и може би затова не мога да намеря някой, който поне малко да прилича на мен. Никога не са ме привличали материалните неща и никога не съм вярвала в тях. Не обичам да се обграждам със скъпи предмети и да се превръщам в техен роб. Винаги гоня безплътното и далечното и не мога да спра... Влюбвам се бързо и почти толкова бързо разлюбвам. Не, не съм студена или безчувствена, просто обичам промените. И свободата си... Страхувам се, че една голяма любов може да я окове във вериги и да я задуши. А без свободата си ще умра, защото тя е единственото нещо, което притежавам!
Обичам да вървя по ръба на пропастите и гладките наклонени повърхности. Понякога губя равновесие и падам, но това е само за миг, защото тогава ми поникват криле и отново се връщам на ръба... Никога не съм се изкачвала със зъби и нокти, прекалено слаба съм за това.
Къде живея? Всеки си има дом, но аз не... Дори бащиния никога не съм смятала за свой. Не защото не го обичам, а защото се страхувам от зависимостта. Аз нямам свой дом... Може да ме откриеш навсякъде и никъде... Приличам на уличните котки - бързо се приспособявам към всяка обстановка, стига да не се изисква от мен постоянство. Никога не съм била постоянна, затова не бързай да се привързваш и да ме обикваш. Не искай да ти обещавам, че ще бъда само твоя, защото аз съм ничия. Не искам да те наранявам, знам какво е да те наранят... Ако някога го сторя, то няма да е нарочно, затова ми прости.
Не ме питай дали те обичам, казвала съм го на толкова хора и толкова пъти, че вече ми звучи изтъркано. А аз не искам да те огорчавам, повярвай ми! Не се страхувай, че ще те захвърля като ненужна вещ, защото не обичам да се отнасям с хората като с вещи. Докато си с мен, ще ти дам всичко от себе си, но знай, че рано или късно ще си тръгна. Не забравяй, че аз съм вечната скитница, търсачка на силни усещания. Не ми предлагай сигурност и опора, ако не искаш да ме отегчиш. Казват, че хора като мен умират сами, но аз не се страхувам от това, защото знам, че един ден ще намеря своя истински пристан. Не тъжи, че това не си ти... Може би е по-добре за теб.
Е, това е! Предлагам ти всичко и нищо, ако не се страхуваш, ще остана. А ако решиш, че е по-добре да си отида, няма да ти се разсърдя.
Сега ме прегърни и заспи спокойно на гърдите ми, няма да си тръгна тази нощ.
Но утре... Не искай да ти обещавам нищо за утре!
© Вилия Оуенс All rights reserved.
