Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.

Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. Там, където се оглеждаш целия, до дъно, винаги можеш да намериш дом.

Обичам песните, които успяват да изразят онова, което не казвам. С онези фрази, които обличат настроенията ти по мярка и музика в синхрон с твоето трептене. Припознаваш се в тях, сякаш срещаш отново дълго липсващ приятел. И всичко излиза навън. Но се опознаваш единствено в тишината, с нея навлизаш навътре.

Не вярвам в "сбогом". Животът е една непрекъсната изненада и не можеш да му се противопоставиш. Единствено смъртта е окончателна. Но дори тогава казвам: "До нови срещи - някога, някъде, в един друг свят..." Да признаеш, че дори да пуснеш нещо или някого да си отиде, не изчезва никога безвъзвратно. Всичко е част от теб и ти си част от всичко.

Вярвам във втория шанс. Не толкова за да направиш нещата по-добре, колкото да бъдеш действително себе си и всичко да е истинско. Хората, даващи тази възможност, са онези, които най-много се нуждаят от нея. Вярвам в тях.

Вярвам в онези моменти, които са "за последен път", но винаги съм опровергавана и този път е предпоследен. Може би.

Как да не вярваш в промените?!

Вярвам, че някои отношения никога няма да свършат и вярвам в срещите, които преобръщат живота ти. Особено в тях.

Защото предопределението на един човек е друг човек.