Боже, какъв ден! Изпитвам облекчение, че почти е приключил. С нетърпение очаквам един специален мъж. О, не ! Не е това, за което си помислихте. Имам предвид Морфей. Като се замисля, не мога да не го сравня с някой от познатите ми мъже- точно когато най- много имам нужда от тях, те изчезват безследно. И Морфей често ме е зарязвал посред нощ и ме е оставял да броя овце докато не чуя алармата. Както и да е- очаквам го. Учудващо той пристига, хваща ме за ръка и ме повежда.
- Къде? –нищо, че е на сън. Не мога да не попитам! Любопитството ми още не е заспало. Пък и когато разполагаш с информация можеш донякъде да контролираш нещата.
- В приказка. В любимата на всички момичета „Пепеляшка”.
- Че аз и в живота съм. Ама не мога да стигна до бала.
- Е, тук ще си в частта с бала – успокоява ме Морфей. - Осъвременили сме приказката. Адаптирали сме я към вашия век.
Даа... Осъвременили са я. Няма фея, с която да размениш две- три думи и да ти даде наставления. Роклята и обувките се изсипват от един 3 ...