Преживелици
Преживелици из приказки /С Морфей/
Боже, какъв ден! Изпитвам облекчение, че почти е приключил. С нетърпение очаквам един специален мъж. О, не ! Не е това, за което си помислихте. Имам предвид Морфей. Като се замисля, не мога да не го сравня с някой от познатите ми мъже- точно когато най- много имам нужда от тях, те изчезват безследно. И Морфей често ме е зарязвал посред нощ и ме е оставял да броя овце докато не чуя алармата. Както и да е- очаквам го. Учудващо той пристига, хваща ме за ръка и ме повежда.
- Къде? –нищо, че е на сън. Не мога да не попитам! Любопитството ми още не е заспало. Пък и когато разполагаш с информация можеш донякъде да контролираш нещата.
- В приказка. В любимата на всички момичета „Пепеляшка”.
- Че аз и в живота съм. Ама не мога да стигна до бала.
- Е, тук ще си в частта с бала – успокоява ме Морфей. - Осъвременили сме приказката. Адаптирали сме я към вашия век.
Даа... Осъвременили са я. Няма фея, с която да размениш две- три думи и да ти даде наставления. Роклята и обувките се изсипват от един 3D принтер. Разбрал необходимостта ми от указания, Морфи услужливо обяснява:
-Експериментален модел е и всичките ти придобивки ще се разпаднат на атоми след няколко часа. Та условието – ако не искаш да останеш боса и гола /леко ехидна усмивка/ да не се вихриш до сутринта на купона, ами да се съобразиш с възможностите на принтера.
Нямам нито карета, нито кола. Направо ме телепортират. В нашия свят официално телепортират само елементарни частици ли, атоми ли, молекули ли /нещо дребно беше, не помня какво точно/ ама в приказния са по напреднали с тая технология и се озовавам директно пред „стражата” /фейсконтрола на клуба де/. Две якички момчета, забучили носове в телефоните си.
-Извинете! За партито съм. Имам покана.
Двамата се споглеждат.
-К’во парти ? – изстрелва единият.
Започвам да обяснявам като на ученици- двойкаджии. По възможно най- простия начин, с възможно най- прости думи.
-Аааа! Шефа отложи партито. ‘Щото козметичката му на почивка и няма кой да му оформи веждите и да му епилира краката. Днеска парти няма! Е, сори, ама се прибирай. Поканата си я пази, ‘щот щъ важи и за следващата дата.
Леле, ама те тия из приказния свят са се побъркали нацяло. Те и мъжете са „осъвременили”.
Не изпитвам особено съжаление за разминаването с „бала” и „принца”. Боже, какъв сбъркан свят! Все едно дали е реален или приказен. Какви мъже са се навъдили! Суетни, безотговорни. Въобще, суетата и външността са на преден план. Доста незряло за общество с претенции. Докато си размишлявам така, осъзнавам, че съм се събудила. Поглеждам телефона – 3.00! Възмущението си прехвърлям към Морфей, заради поредната полубезсънна нощ. Той обаче ме е „отразил”. Усмихва се подкупващо и ме повежда из следващата приказка. „Принцесата и граховото зърно”. Ако не друго, поне на сън да си отспя. Ама нали всичко е по новому, минавайки през няколко секретарки, се озовавам пред шеф на фирма за матраци.
- От рекламната агенция ли си?
- Ами не! Принцеса съм и мога да усетя грахово зърно през 10 дюшека.
- Стига шегички!
- Сериозно- аз...
-Абее, плащам луди пари за реклама! К’ви такива ми се мъкнат! Грахово зърно щяла да усети! Продавам матраци, бе момиче! Каквото и да усещат тия, дето лежат по тях, трябва да ги купуват!
...Грубост, материализъм, печалба на всяка цена...
Пак съм се събудила. Скачам веднага, правя си кафе и запалвам цигара. Потрепервам при мисълта, че ако бях останала в леглото, третата приказка можеше да е за принцът жабок. А, не! Както всичко е осъвременено, вместо жаба, превръщаща се в принц, можеше да се наложи да целувам жаба, превръщаща се в депутат. Стига приказки! То и без това цялата романтика и приказност е изчезнала.
-Морфей, може ли да спя без да сънувам? Че това не са приказки! Това си е жалката реалност
© Blue All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, че се спря тук, brinne! То вече всичко ни е сбъркано и объркано.
-
Мое а са шопи, ма са романтици.
-
Фотошоп
-
Стига, бе! В "Откровения" е фрашкано с романтици!
-
Сенд, даже в приказките вече няма романтика/всичките са някакви техничарски или изпълнени с насилие, илюстрациите -ако е книжка са грозни и плашещи/ ти за реална говориш. Ама може и да пробвам
-
Пуши и пише! Има и реална романтика, но трябва да си я направиш.
-
С нетърпение очаквам следващото ти селфи с пепел от звезди
-
Посипвам си главата с пепел (от цигари)
-
Опитах се да събера всичките прекрасни картини на Блу и тъкмо бях решил, че е безсмислено да си въобразявам и че съм намерил нейното селфи в картинката 'За всички момичета!' ........ ужас ... Блу, ти пушиш !
-
Така...Слушай какво, красавице, щом няма да можеш скоро да се вредиш, защото сте много красавиците, аз ти пожелавам Любов приличаща на сън!!! Тогава няма много да ти се спи
https://www.vbox7.com/play:43b346be -
Благодаря ти - и за съпричастността и за предложението, ама спящите красавиците толкоз много, че въобще няма да се вредя
-
Другия път да те прати в замъка да изпълняваш ролята на спящата красавица, ега се наспиш и ти като принцеса веднъж. Морфей и той какви ги върши?! Много несъобразителен напоследък. При мен като дойде направо ми дава хапчета за сън, не му се работи, това е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
