Премълчаван спомен...

Премълчаван спомен...  

Не са малко моите години, а спомените ми говорят много... До сега съм събрала в две книжки, повечето от тях... И мислех до скоро, че някои от останалите не са подходящи за споделяне…  Ала твърде зачестиха напоследък у нас посегателствата върху жени, което ме подтикна да разкажа този мрачен спомен - за момичета... Случай от детството ми, за мен и две приятелки, от преди много време... Но го помня в подробности, за съжаление - отвратителни... Тогава живеех в родното ми село (Угърчин, сега град) и често ходехме с майка през лятото на река Лепетура – на пране и къпане...  Интересно и красиво, вероятно тракийско име, на чудната малка рекичка... С огромни бели обли камъни, между които се образуваха сякаш езерца, чудесни за баня... В тях аз се чувствах прекрасно - жежкото слънце нагряваше камъните, а те водата... Върху горещите камъни пък майка ми простираше изпраните дрехи и май за минути, те изсъхваха... Даже ставаха още по-бели... Слънце, вода, въздух... Божествено местенце, където бях толкова щастлива... До онзи ден, в който решихме с две приятелки-съседки, самички да отидем на реката... С момичешкия акъл на десетина годишни – дори, без да се обадим на никого... (Ако бяхме с родител, този случай нямаше да го има)... И тръгнахне една сутрин преди голямата жега по улицата - към реката... А тя е на около половин час път, извън населеното място ... Улицата – голяма, широка и дълга, не се мяркаше по нея “жива душа“… Тричките вървяхме бавно, весело бърборейки и смеейки се ... Не видяхме веднага единствения човек, идващ по улицата срещу нас ... Когато той беше вече на около 15-20 метра, може би, аз първа го забелязах ... Едрия млад мъж смътно познавах по физиономия, като минаващ просто по тротоара, край нашата къща ... Но, моето внимание към него беше предизвикано предимно от това, което правеше с ръцете си ... Той ги държеше отпред под пояса, като непрекъснато бързо-бързо мърдаше едната ... За секунди детското ми любопитство нарастваше, откривайки, че цепката на приближаващия мъж, беше отворена ... А там беше причината, която го караше да държи ръцете си точно на това място ... Изпищях като попарена от гледката и хукнах обратно към вкъщи ... Моите  приятелки също на мига изчезнаха в съседната пряка, по вероятно изплашени от писъка ми, преди всичко ... (И до днес не знам дали и какво са видели ... Вече изобщо не желаехме да говорим за случая). Това беще краят на щастливото ми детство ... По-късно научих от книги в библиотеката за ексихибиционизма ... Нпрекъснато се моля  Бог да пази децата и Пресвета Богодица да ги закриля... .                                                                                                                                                                                                                                                             ДораГеорг