Sep 18, 2011, 11:34 PM

Препускащи мисли

1K 0 4

*Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда.

*О, Господи, нужно ли е напълно да се обезнадеждим и да бъдем духом съкрушени, за да ни навести най–сетне онази желана надежда? Трябва ли изцяло да разпилеем себе си, да се изгубим и раздадем, за да можем в крайна сметка да постигнем най–съкровените си мечи? Нужно ли е да бъдем разпъвани, мачкани, наранявани и унижавани, за да можем най–сетне да бъдем щастливи?

*Вярно е, че човек се ражда без капка разум... но трябва да проумеем и че никога не умира научен.
 *Преди да тръгнеш да даваш акъл... виж дали имаш в излишък !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • *Преди да тръгнеш да даваш акъл... виж дали имаш в излишък !* - уви , точно на това най-трудно се научаваме
  • Благодаря ти, Ваня !
  • Привет!
    " Вярно е, че човек се ражда без капка разум, но трябва да проумеем и че никога не умира научен."
    Поздрав за тази мисъл!
  • Чисти като дъски са идващите, и само изпитаното ги учи...
    Съветите на другите за твоя собствен живот са само кукувича прежда, в които се оплита хода ни...Спъват!

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...