От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето започна да се стопява в мрачната прегръдка на нощта, а Ноа не бе спал от близо 3 дни. Долината, в която се намираше, едва ли можеше да му предложи необезпокояван сън... наоколо буквално гъмжеше от дълбоки, мрачни пещери, които лъхаха на прогнила мокра дървесина, кръв и някакъв вид билки.
Определено не бяха обитавани от тролове. Това бе сигурно. Да минеш през тролска бърлога и да оцелееш бе малко вероятно - не, ако събудиш гнева на някой обитател... по-скоро от отвратителната миризма, която дори пречеше на виреенето на горската разстителност около домовете им...
При тази мисъл Хорн не успя да скрие странната си усмивка. "Какви мърляви врагове..."
За никой не бе тайна необичайният нрав на горския ...