Преразказ    на   ,,Приказката   за   стълбата”

                   (грешен  и   не  съвсем   по  приказката)

           Всички  съвпадения  на  лица и  събития   са  случайни.

-Кой си ти? - попита   го  Народа.

 Беше  по   време  на  Избори.

-Аз   съм  най-обикновен човек  и  всички  вие сте  ми  равни!

Отговорът  хареса на всички. Тълпата ликуваше. Първите  правеха  същото, каквото и  последните. Или   обратно.  Само  много  внимателен наблюдател би  могъл да види,  че  очите  им  не изразяваха  това,  което  крещяха. Но за  щастие  такъв  нямаше на цялата територия   от много,   много години. Затова  никой не разваляше празненствата. Те се провеждаха на всеки  четири  години. Винаги започваха  с най-високопарни  наслови. Ако само част  от тях  бяха изпълнени,  то следващите  избори  биха били най-скучното нещо на света.  Всички  го знаеха, затова  се стараеха  още на другия ден   да  забравят  какво са  обещавали. Същото  правеха и тези, които бяха по-назад в тълпата.  Внезапна амнезия  обземаше и тях. Не забрави  за  обещанията  само новоизбраният  цар. Още на другия  ден  той се опита  да  събуди  министрите,   като  им  припомняше  вчерашните обещания. Но никой не реагира,  само един  каза,  че   положението  е наследство от предишното управление. Нямало  причини за безпокойство,  всичко било под контрол.

Царят  го  изслуша много внимателно.  Останалите   здраво  хъркаха   на  държавната трапеза. Царят  позна  в  говорещия  човек  от старото управление,  за  което  се отнасяше  критичната бележка. Усети  веднага  измамата,  но в този момент  беше сам  и нищо не можеше да направи. Помисли си: - Какъв  абсурд,  когато си сам,  дори и да си  цар,  не струваш  пукната пара!

     Животът  влезе  пак  в  обичайното си русло.  Дните   трескаво се нижеха. Царят  виждаше   как  с  всеки  ден  се отдалечава   от  намеренията  си. Това го караше  жестоко да страда. Само  той  си спомняше  какво се беше случило преди ден.

Магистратите   съдеха   по  обичайния   начин – срешу  пари.  Здравната система  работеше само ако  получеше  кеш. Образователната система се грижеше   никой да не получи  образование. Това  можеше  да  унищожи  Хилядолетната  традиция - да говориш  едно,  а да вършиш  съвсем  друго. Хората бяха свикнали със  сложността на формулата  на живота  и никой,  по никакъв начин  не искаше това   да  се  променя.  Лозунгите за промяна  бяха част  от  формулата.

Да  продължим по-нататък  с държавните институции. Вътрешното министерство 

се занимаваше  с най-различни  задачи  и поради това  нямаше  никакво време  да се занима с неговите. Отчетено  бе,  че обективно  не може нищо да се направи. Всички медии го потвърдиха. Осигурителната  система  продължи с промяната  на своите  формули. Целта беше да се  убедят  гражданите  да внасят  максимални осигуровки  срещу  таблици с изчисления,  които  точно  и аргументирано  показваха,  че  няма  да се пенсионирате. И тук успехите бяха  стопроцентови - всички  вярваха.

      Само царят  не вярваше. Сетивата  му   си бяха на мястото. Той виждаше старата картина на разруха и  несправедливост. Но за съжаление  само  той виждаше и чуваше.  В един момент  започна да се съмнява  в  себе си. Медиите  пишеха хвалебствия   за неща, които  не беше свършил. Никой не искаше да публикува опровержение. Кръгът  около  него беше толкова здрав,  че  никакви   новини за  нещо реално   не можеше   да  достигне до ушите на царя. Имаше  в периферията  на обществото  някакви аутсайдери,   за които се  говореше,  че казвали  истината. Но  никой  не вярваше на такива измислици - нали  всички лъжеха  и всеки  го знаеше.

 Мандатът    изтичаше. Царят,   след  много  напразни опити  да убеди някого в правотата си,   се  подложи на   обстоен  медицински преглед. Констатацията  на лекарите беше:  ,,Сетивата  на царя   дават  обърната  картина на света”. След като прочете три  пъти  констатацията,  царят  въздъхна облекчено. През цялото  се е заблуждавал.  Знаеше  поговорката : ,,Глас народен – глас  божи”, но чак сега разбра смисъла ù.

   На   другия  ден   излезе  с изявление  в  медиите.

Описа надълго  колко хубави  неща е направил. Колко  нови  хубави неща смята

да направи. Предстояха нови избори. Всички   знаеха,  че след тях пак нищо няма да се случи. Течеше   трескава  подготовка.  Вадеха  старите  лозунги  за промяна.