Той може да е един, а да бъде друг. Това другото не е задължително свързано с първото и не значи, че изразява едното. Битието определя съзнанието, не винаги обаче е така. Съзнанието може да няма нищо общо с битието. Някой индивиди въобще не се ръководят от съзнанието си, а от подсъзнанието. Много често изкуството е подсъзнателна дейност. И защо творецът трябва да твори съзнателно, по правила, да разбира какво прави? Нека другите да го тълкуват и възприемат както си искат. Музата често идва подсъзнателно. Изпадайки в творчески транс художникът хваща четката, шпаклата или нещо друго (просто използва пръстите си) и рисува, рисува, лудува, бленува и той не знае какво. После се абстрахира от себе си, макар, че не е сигурен дали е бил себе си или някой друг, поглежда към платното и се пули. Какво е това? Трудно е за обяснение, но му харесва. Той отново иска да се впусне в този танц от цветове и палитри, да го води музата, а той нищо да не разбира, просто да се довери на несъзнателното. Той не обича да рисува по задължение, защото така трябва, такава е поръчката или друго все свързано с фишеци. Подсъзнанието може ли да определя битието тогава? На повърхността индивидите да бъдат едни, а вътре в себе си други. Пред близките да са странници, пред далечните идоли. Всеки облича различни костюми ушити и изтъкани от произвола на съдбата или от Дизайнера на дизайнерите. Колко образа, колко роли, колко костюма имаш ти? Виждал си съседа да излиза с два различни и той е беден според теб, но не знаеш в гардероба си колко още притежава. Богато ле е твоето несъзнание? За какво са ми толкова облекла и одежди – питаш ти. Не си мисли, че няма нужда от тях. Всеки се превъплъщава. Животът е пълен с изненади, а ти бъди готов, бъди адекватен, актуален, пластичен към неочакваното. Неочакваното може да е лошо, може и да е добро. Може да дойде пристъпвайки бавно и тържествено, така че да го забележиш отдалеч. Но може да дойде неочаквано като крадец и когато ти се стовари има вероятност да те сплеска, да те унищожи, да те заличи от земята. Не позволявай да се случи това! Превъплъщавай се, не бъди стационарен. Не бъди дървен философ, няма време за обяснения. Всичко е мисъл облечена в действие и добра организация.  И когато основата е стабилна, можеш да си позволиш като художник да се отпуснеш и да се оставиш на несъзнателното. Но това е само един отрязък от времето, той не е такъв през цялото време и никой не може да бъде такъв през цялото време. Който си мисли, че може, прави грешка и влиза в една единствена роля която го отвежда в психиатрията. А психиатрията е пълна с гении. Не ставай един от тях! Превъплъщавай се, за да съхраниш себе си, да устоиш на ударите на живота. Това не е актьорска игра, това е реалността!