Живодар Душков

При редактора

Хумористичен разказ

       На вратата се почука. След малко тя се открехна и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка. Редакторът дори не го погледна.

       - Добър ден! – каза влезлият.

       Зад бюрото нещо промълвиха, а направеният знак се подразбра като покана за сядане.

       Последва дълга пауза.

       Най-после редакторът мълчешком протегна ръка към папката, разтвори я и зачете:

                „При редактора. На вратата се почука. След малко тя се открехна

              и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка.  

                  Редакторът дори не го погледна.

                  - Добър ден! – каза влезлият.

                  Зад бюрото нещо промълвиха, а направеният знак се подразбра

                като покана за сядане.

                   Последва дълга пауза.

                   Най-после редакторът мълчешком протегна ръка към папката”.

       Тук редакторът не издържа и погледна посетителя си. „Хм - помисли си, чак такъв тип не беше ми се случвал. Интересно какво ще излезе от цялата тази работа”. Намести очилата си и се залови с ръкописа:

                   „Хм, помисли си, чак такъв тип не беше ми се случвал. Интересно

                какво ще излезе от цялата тази работа”. Намести очилата си и

                 се залови с ръкописа”.

        Погледът му спря на името – Живодар ДУШКОВ. Беше съвсем непознато. Чудеше се как да излезе от създалото се положение. Усети, че главата силно го боли. На свой ред и авторът усети, че присъствието му тук е нежелателно. Той стана.

          - Ще видим, може нещо да излезе - каза редакторът.

          Този път „Хм” прозвуча от вратата.

          Преди да хвърли ръкописа, редакторът го погледна за последен път:

                  "Погледът му спря на името – Живодар ДУШКОВ. Беше съвсем

              непознато. Чудеше се как да излезе от създалото се положение.

              Усети, че главата силно го боли. На свой ред и авторът усети, че

              присъствието му тук е нежелателно. Той стана.

                  - Ще видим, може нещо да излезе- каза редакторът.

                  Този път „Хм” прозвуча от вратата”.