При редактора
Живодар Душков
При редактора
Хумористичен разказ
На вратата се почука. След малко тя се открехна и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка. Редакторът дори не го погледна.
- Добър ден! – каза влезлият.
Зад бюрото нещо промълвиха, а направеният знак се подразбра като покана за сядане.
Последва дълга пауза.
Най-после редакторът мълчешком протегна ръка към папката, разтвори я и зачете:
„При редактора. На вратата се почука. След малко тя се открехна
и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка.
Редакторът дори не го погледна.
- Добър ден! – каза влезлият.
Зад бюрото нещо промълвиха, а направеният знак се подразбра
като покана за сядане.
Последва дълга пауза.
Най-после редакторът мълчешком протегна ръка към папката”.
Тук редакторът не издържа и погледна посетителя си. „Хм - помисли си, чак такъв тип не беше ми се случвал. Интересно какво ще излезе от цялата тази работа”. Намести очилата си и се залови с ръкописа:
„Хм, помисли си, чак такъв тип не беше ми се случвал. Интересно
какво ще излезе от цялата тази работа”. Намести очилата си и
се залови с ръкописа”.
Погледът му спря на името – Живодар ДУШКОВ. Беше съвсем непознато. Чудеше се как да излезе от създалото се положение. Усети, че главата силно го боли. На свой ред и авторът усети, че присъствието му тук е нежелателно. Той стана.
- Ще видим, може нещо да излезе - каза редакторът.
Този път „Хм” прозвуча от вратата.
Преди да хвърли ръкописа, редакторът го погледна за последен път:
"Погледът му спря на името – Живодар ДУШКОВ. Беше съвсем
непознато. Чудеше се как да излезе от създалото се положение.
Усети, че главата силно го боли. На свой ред и авторът усети, че
присъствието му тук е нежелателно. Той стана.
- Ще видим, може нещо да излезе- каза редакторът.
Този път „Хм” прозвуча от вратата”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
