Приказка на сенките: Ад...
"Ний не идем отвън
като Данте през сън -
Животът ни е цял.
Там -
жупел и плам."
Принцесата, заключена във високата кула, погледна надолу пламтящия ад. Къщи. Горящи. И цели семейства, изгарящи живи под тях.
И принцесата скочи към черния град, създаден от въглен и пепел. Красива. Блестяща. Като ярка звезда. Безсмъртие, облечено в плът. И беше погълната от горящата бездна, на огъня стана любима.
Гладният пламък започна да ръфа плътта и, тъй бяла и чиста. Красивият лик почерня и се сбръчка. Красавицата стана на звяр.
Виж очните ями на обгорения череп, захилил се смело в смъртта. Виж очните ями загубили своите красиви, зелени очи.
И заедно с дебелата димна завеса душата и полетя към небето. Бавно влезе през прозореца на кулата и легна в леглото да спи. И там, където нямаше нищо, появиха се кости и плът. Спокойна, красива и гола, принцесата спеше отново, завита с коприна.
А навън, създаден от въглен и пепел, чернееше се горящият град. Изпълнен с милиони мъртви безсмъртни души.
"Тук нямаме часовници, календари и карти, имаме само Тук и Сега. Тук няма причини и няма въпроси. Няма Какво и Защо. Безименни, ние просто живеем във вечната нощ на смъртта..."
14.01.2008
Час по математика
© Михаил Костов All rights reserved.
