Приказка за проклетата принцеса
Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да си цапат роклите с тези отвратителни животни. Та те бяха само по-големи гущери и тяхното място бяха тунелите и влажните тъмници. Ако зависеше от нея би го убила, но закона не позволяваше. Хищниците бяха редки животни и на хилядолетие измираше по един. Никой не знаеше защо нямаха потомство. Рано или късно щяха да изчезнат.
Унижение! Ето това щеше да му причини както той постъпи с нея като малка. Отмъщение! Най-опияняващото чувство, което те кара да искаш още и още. Ще го накара да оре нивите на селяндурите. Ще го яздят все едно е магаре. Ще е незабравима гледка! И принцесата се изкиска. Придворната дама до нея я изгледа изненадана. Този звук от устните на господарката беше по-рядък и от червен диамант.
Но Съдбата имаше последната дума. А тя обичаше да се присмива над плановете на простосмъртните.
На следващия ден драконът го нямаше. Тъмницата си правеше компания сама със себе си. По мокрите каменни стени се стичаше влага напомняща сълзи от радост. Все едно някой се радваше на внезапната свобода на хищника.
Дворецът беше потънал в мрак. Драконът носеше светлина, мъдрост и вяра. Висок престиж на своите притежатели. Сега краля се оказа без най-скъпоценното животно в света. Принцесата крачеше ядосана из коридорите на замъка. Беше изгубила домашния си не любимец. Отмъщението се беше провалило. През съзнанието й се появи тя като дете, паднала в калта с изцапана рокля и опърлени коси. Беше хвърлила запалена факла върху дракона и той не й остана длъжен. В нея имаше желание да унищожи всичко, което не харесва. А хищникът не й харесваше. Но от тогава чувствата станаха взаимни. Тръсна глава, за да прогони спомена. И сега като голяма пак се чувстваше така. Малка и безпомощна. Винаги я побеждаваше. Дори когато мълчеше и я наблюдаваше. Дори когато го нямаше!
Изведнъж се почувства сама. Нещастна! Нещо като...изоставена?! Толкова ли я ненавиждал, че да избяга от нея? Нима го е ужасявала? Може би я презира.. Ами тя е обикновен човек. Една крехка смъртна. Една от многото богати и разглезени принцеси. И къде ще отиде сам? Светът е огромен и опасен за един дракон. Можеше да го убият! Боже...това е ужасно! Идваше й да крещи! А може битова бе нейният глас?!
- Аз си тръгвам. Оставям ви Господарке.
Принцесата се сепна. Писъкът й спря. Незнайно колко дълго стоеше в празното подземие. А сега някаква сянка до нея се размърда.
- Коя си ти? – прошепна тя и усети студ.
- Аз съм Омразата. Нямам повече място при вас. – промълви непознатата.
Имаше тяло на красива жена, но лицето й беше скрито зад плътен воал.
Принцесата се опита да я огледа, но напразно. Тя изчезна и настъпи пустота. Празнота. Мрак. Мълчание.
Изведнъж се появи друга женска фигура, но в бяло. Беше още по-красива. Заблестя. Всичко озари.
- Аз ще бъда с Господарката. Аз съм Любовта.
Принцесата мълчеше вцепенена. Усети как в тялото й се разля приятна топлина. Сърцето й заби учестено. Бузите й поруменяха. Душата й ликуваше. После се присви от болка. Нейният дракон!
Затича се към покоите си. Знаеше какво трябва да направи. Залости вратата. Не трябваше никой да я безпокои. Дръпна завесите от тежко кадифе и настъпи изкуствен мрак. Само свещта с драконова кръв гореше. После падна на колене пред нея и го призова! По бузите й се стичаха сълзи, парещи и пречистващи. Молеше за прошка.
След три дни той се появи. Беше нощ, а луната искреше зад сребрист воал. Звездите си шушукаха тайни, оформяйки съзвездия.
Усмихна се на красивото смъртно момиче. Тя му отвърна.
- Не знаех, че Драконите се усмихват. – помисли си тя.
- Не знаех, че Принцесата може да се усмихва. – отговори й той.
След това двамата полетяха щастливи високо, високо почти до луната.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Истината обач ...
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля, ...
Comments
-
Здравей, DPP! Всичко е добре, когато завършва добре.
Благодаря ти. -
Хубаво, позитивно послание
-
troia (Катя Иванова) Мда, ще бъде точно другата страна на медала.
Стихчето за добричката ламя има продължение (по желание на публиката). Ама първо историята на дракона (че имам само едно нещо на ден право да пускам).
А фентъзито, не съвсем. Има фентъзита, които харесвам, но те са много малко. Аватарът ми е такъв, защото ме кефят жените-воини (като тази на картинката)
Иначе съм фенка на фантастиката (чат-пат), на историческите романи и на тези, които се развиват в наши дни -
Бистре, ще ми е интересна твоята гледна точка. Стихчето за добричката ламя е много забавно.Като гледам аватара ти предполагам, че си любителка на фентъзито.
-
troia (Катя Иванова) твоят дракон вече има история, която да разкаже (само да чукне 12 и от word документ ще стане на пост тук )
-
Бистре, ще ни изненадваш значи. Ами с Георги ще си чакаме..
Силве, благодаря ти. Хубав ден и усмивки! -
Прочетох с интерес!
-
troia (Катя Иванова) мерсиии
Продължение може би не, но какво си мисли един дракон ще има.
Впрочем, и mislitel (Георги Каменов) ще се забавлява с нещо съвсем скоро -
Здравей, Марианка! Имам - нямам дракон на аватара си го имам. Съгласна съм с теб. Душата винаги може да полети само да искаме, а ако пишем си е направо лесна работа. Благодаря ти.
Здравей, Георги! Мъжете не трябва да се отчайвате. До колкото знам ламята Спаска имала много сестри - драконки с нежни влюбчиви сърца. Били и опасно страстни. Благодаря ти. Поздрави и на теб!
Бистре, ако желаеш може да напишеш някакво продължение. Ще ми е много интересно. За мен...не знам. Трудно ми е да обещая, че самата аз не мога да се командвам. -
Значи, засърбяха ме ръчичките. Горкичката ламя. Никой не я обича... А тя какво ли си мисли (to be continued...)
-
Жените са късметлиики в случая, при тях е или дракон, или в краен случай, змей, но при нас, мъжете, си е жива трагедия - Единствено на ламята Спаска можем да са надаме :"
А извън шегата, харесах.
Поздравявам те. -
troia (Катя Иванова) аз се чудя обаче какво си мисли драконът Неговата гледна точка. Ще я видим ли?
-
Благодаря ви Бистре и Марги! Драконите винаги придават една екзотичност на приказките.Не е лесно и да простиш . И за мен е трудно. Може би това би го направил само един дракон.
Приятни почивни дни! -
Хареса ми. Поставих се на мястото на дракона. Трудно ми беше да приема молбата за прошка. Толкива злонамереност трудно се прощава. Не мога да излъжа, че съм простила и щастливо полетяла с мъчителйата си.Сигурно не съм достатъчно добра, но, това е положението.
-
Интересно Мисля, че тук сме се събрали една тумба почитателки на дракони (интересни са просто, няма спор)
-
Благодаря ви Марко и Ангелче! Проклетите принцеси трябва да се замислят дали си заслужава да се цупят и отмъщават.
А драконите са магични и чаровни хищници.
Приятни и топли почивни дни ви желая! -
Прекрасна приказка, Катя !
Много поучителна.
Поздрави ! -
Здравей, Блу! Оценяваме тези до нас след като си тръгнат, но затова е и прошката. Благодаря ти!
Пепи, щом е приказка няма как да завърши зле. В приказките и проклетите са способни на любов, Късметлийка!
Блу, да гушкаш дракон си е сериозна работа. Дори не е мекичък или пухкав. -
Е, що пък да е вегетарианец. И кучетата не са вегетарианци, ама ги гушкаме.
-
Ето, и блу с усмивка приема драката с дракона
Нали всичко е добре, когато завършва добре!
Стига всяка драка да си знае дракона! -
Много ми хареса приказката, Кате! Прошката и любовта правят чудеса.
-
Пепи, караш ме да се усмихвам с тази драка. Нe съм много веща в хищническата любов, но според мен най-важното е драконът да не е гладен. Ако е вегетарианец ще е супер!
А любовта наистина дава крила макар и временни.. Благодаря ти! Поздрави, Пепи! -
често любовта с дракон ЗАПОЧВА като най-обикновена драка 😅
изв се, изяла съм думата -
често любовта с дракон си е най-обикновена драка 😅!
Вечният човешки стремеж към безсмъртието...
Няма безкраен полет, но има усещане за безкрайност, когато летиш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
