ПРИКЛЮЧЕНИЯ С КОЛЕДЕН ПУЯК
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като подател, а от точния адрес на получателя няма и помен.
Предполагам, че сега Нушич си пие препеченица със своите герои някъде „горе” и се мръщи на моите дилетански графомански напъни. Но вината си е негова – успя да стане прочут писател и комедиограф, консул, директор на Сараевския театър, накрая и академик, но побърза да замине при свети Петър още в началото на 1938 година, ненавършил даже и 74 години, вместо да поживее още толкова.
Все пак като възпитан човек прецених, че няма да е редно да го деранжирам с едно мое персонално посещение в сегашното му местопребиваване. От друга страна „известни” допълнителни съобръжения ме принудиха да се откажа от подобно еднопосочно пътуване. Затова за него ...