Вечерта се изви буря. Вятърът беше силен. Издуха покрива на Зайовата къщичка. Мама Зайка стоеше на поляната пред нея и плачеше.
- Какво ще правя сега? Къде ще подслоня зайчетата си?
Долетя кълвачът.
- Не плачи! Всичко ще се оправи. Ще видиш. Отиди да намериш къртицата и я доведи тук!
Скоро Зайка се върна с къртицата.
- Трябва ви помощ? Аз с какво мога да помогна?
- Можеш, можеш. Изрови повече пръст. Ще трябва да направим кал. - каза кълвачът - С какво, мислите, че ще слепим сламки и клончета за новия покрив?
- Ние ще носим в човките си вода - изчуруликаха птичките.
- А ние? Ние какво да правим? - обадиха се катеричките.
- Вие елате с мен! - Мама Зайка ги поведе нанякъде.
- Чакайте, чакайте! Трябва при бобрите да отидете. Те имат винаги пръчки и клони. Сигурен съм, че ще помогнат. - извика кълвачът.
- Ние отиваме при тях. ...