Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и за мен, молеше се за всеки, но не и за мен, обичаше всеки, но не и мен.

Прости ми само за това, че наистина те обикнах толкова силно, толкова чисто и безпомощно, толкова невинно и детско. Да, детско!  Заобичах те като онази силната, малката детска любов, знам, че и ти си я изпитала.  Онзи трепет, онова вълнение, силния буен ритъм на едно детско влюбено сърце.

Прости ми, че навлязох в живота ти,  без да попитам дали има място там...  Без да си купя билет, се настаних на първия ред  в твоето сърце, за да гледам филма „Любов”, но не се съобразих и не попитах дали мястото е свободно.

Прости, че живях с мисълта за теб и те накарах ден и нощ непрестанно да хълцаш. Единствено от теб исках една искра, за да запаля огъня в душата си и да върна вярата за живота си, гледайки пламъка. Исках да заспя доволен в самотната студена стая, гушнал мечтите, стоплен с огъня в душата и да заспя, мислейки пак за теб. Исках една усмивка от теб, която да проблесне като светлинка в мен и да събуди малките натъжени птички. Една мила дума исках от тебе само, за да го заключа в моето сандъче, в най-дълбокото местенце и когато се почувствам тъжен, да си спомня за тях и да се усмихна. Но нима моята усмивка е твой враг, моята надежда твой последен закъснял влак?

Прости ми, че сега си отивам и отново като крадец се промъквам в твоите мисли. Крадец, да, крадец ме наричай. Опитах се да открадна твоето сърце, без да помисля за теб. Това не било моето любов, щом в онзи миг не помислих за теб, а нагло и егоистично крадях твоето малко беззащитно сърчице.

Думите нямаха никакъв смисъл за теб, но аз пак непрестанно повтарях колко много те обичам, с надежда, макар и празна, че ще мога да променя твоите чувства. Но, уви, сърцето ти беше скала! Беше изпълнена с любов, но от тези разочарования сърцето стана твърдо, безчувствено като сивата твърда студена скала. Прости за дразненията, за това, че всеки път ставах причина за твоето лошо настроение.

Моля се само за едно - да обичаш като мен, като първата незабравима, безкрайна, вечна детска любов.

Милан Милев

16.01.2011