milan210
128 results
Кучешка любов
Що за хора сме аз не зная ?
Първо дружелюбно "здравей"
после гневно "егати и "смотаняка".
Що за хора сме аз не зная ? ...
  345 
Навярно съм пораснал,
кога ли се случи това?
Кога забравих какво е радост,
какво е веселие, какво е игра?
Кога бях дете не помня, ...
  470 
Нарисувай за мен тишината,
така нежна, така вълшебна.
Спри времето! В шепи вземи светлината!
Така любовна, така желана…
Нарисувай, нарисувай ми самотата, ...
  591 
Умът те забрави, Дяконе,
времето, времето безмилостно те затри.
Никой вече не помни твоето име,
сърцето, сърцето за свободата не тупти…
Тук светът е друг, Дяконе, ...
  642 
Земя създадена от Тебе,
напълни се с грях, Боже.
Ти прости, ти прости, земни сме, грешим,
лъжем, проклинаме, сърцата си делим.
Често оставаме сами или съдбата, или Теб виним. ...
  654 
Хей ти, родолюбецо, ела и виж
за какво се бори ти,
за какво се борим ние днес.
За теб беше едничка свободата,
сега губим и вяра, и свобода, и чест… ...
  1496 
Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти.
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...
  726 
Защо сте толкова красиви и истински,
нима във вашия свят няма лъжи?
Всяка болка през вас минава, понякога сте силни,
но понякога се уморявате, натежава ви и роните сълзи.
Но всъщност товарът не е ваш, ...
  644 
Прежадняло утро в очите мълчи,
ще види ли своето слънце днес?
Облак мрачен в душата ми сълзи,
копнее за дъгата си пъстроцветна.
Сълзи изгарят ме, ...
  467 
Много от нас хората в периода на своя живот и изцяло още в началото на своето съществуване всеки по един или друг начин, по стечение на обстоятелствата винаги си е спомнял за своето минало, за онова време, в което се е чувствал най-щастлив, за безгрижните си дни, изобщо като цяло за времето, в което ...
  4729 
Какво обединява нас, хората?
Какво ли обединява и какво ли разделя нас, хората? В своя живот не веднъж сме задавали въпроса -„защо се разделихме”, мислейки повече за отрицателното, отколкото за положителното. Без да се опитаме да търсим и в нещастието си мъничко щастие. Нима всеки един от нас днес г ...
  2642 
Мечтай,
докато има време за мечти!
Живей с усмивка,
докато лицето не потъне в поройните сълзи.
Свят един, хора различни, ...
  902 
Ей, вие, неразбраните,
вашето време ли беше друго,
всеки един ли беше винаги така различен?
Ей, вие, забравените,
на днешно време гледащи на вас с презрение, ...
  500 
Ако можех да бъда едно птиче в небето,
една приливна вълна в морето,
един изгряващ лъч в слънцето,
една невинна усмивка в лицето,
една мъничка любов в сърцето. ...
  640 
Не можахме, не си подхождахме,
не допаднахме, не успяхме с теб ние да продължим.
Сега тъжни страдаме, ридаем,
ала със сълзи на очи ние пак мълчим.
Гордост беше между нас, ...
  602 
Нека бъдем с теб едно утро -
тъй красиво, със весели хвърчила.
Нека, нека полетим с теб на небето,
прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.
Нека още не тръгнем, да заглушеем ...
  599 
В твоето утро - далечно и красиво,
очаквах един лъч от надежда аз.
Ей, ти, любов - де е твоето слънце изгряло,
в ледовете на сърцето пустинен стана моят глас.
Небе ли беше за мене ти, ...
  813 
Защо ли все още не те забравих,
защо ли тъй все трудно ми беше?
Защо ли в гнева ни поне аз не се поправих,
защо между нас все нещо не вървеше?
Защо мълчахме винаги, ...
  827 
В теб бяха красивите слова,
в теб изгряваше първата и последна луна.
В тъмнината ти откривах страх,
но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.
*** ...
  626 
Защо търсиш живота в книгите,
нима с тях ще можеш да се утешиш?
Тяло, покрито с невинността на дрехите,
няма сърце, знай, ти пак и пак грешиш.
Бил ли си, бил ли си, ти кажи, ...
  713 
Височината ти достига до висините,
ала ти пак не чувстваш топлота.
Неясни винаги за теб остават бъднините,
стоиш непокътната в своята безкрайна самота.
На колко събития свидетел беше ти, ...
  741 
И не бяхме ли гладни,
и не бяхме ли жадни,
но оценявахме всеки човешки труд.
А сега всички богати, всички алчни,
кой се труди, той бил луд. ...
  1143 
Думите се превръщаха в мечове, които се забиваха в Неговото изстрадало сърце, а щитът Му беше невинността и доброто. Той преглъщаше горчивите думи и ги заравяше в онази гробница. Искаше да ги прегърне, макар с оковани ръце, очите Му сълзяха, но сълзите бяха от съжаление, душата Му крещеше срещу таз ...
  776 
АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
  895 
Молитвата на любовта
Колко сълзи се изплакаха тайничко, в прегръдките на нощта.
Колко сърца врати затвориха, обричайки се на безкрайна самота.
По колко улици скитах аз, Боже, но никой не каза: "Ела"!
Едничко щастие исках само, но щастието се превърна в река. ...
  720 
Единствена моя, незабравима, невинна любов. Колко много ми липсваш. Защо си толкоз далеч от сърцето, нима оставаш като звездите така красива, тайнствена и утешаваща само през нощта? А когато настъпи утро пак без теб! И пак нощ, и пак се появяваш в нощта така красива, все по-далечна, все по-тайнствен ...
  765 
Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и ...
  961 
В обичта на едно сърце,
в красотата на едно лице,
в празнотата на едни ръце -
тебе аз открих.
Живях без небе, без земя, ...
  813 
Погледни през това стъкло
и ми кажи какво виждаш ти?
Нима онзи свят в твоите очи е розов,
нима вече не е заобиколен от безброй лъжи?
Погледни, сега светът не е същ, ...
  620 
Не съм дошъл зарад теб, родино моя,
а за това, че Бог поиска тук да живея.
За мъка човешка дори и за злия
избрах за тях да страдам и милея.
И бедняк готов съм да стана, ...
  560 
Ще си спомня пак за теб отдалече,
в свят, където няма звезди.
И колко мило само ме нарече,
а аз събирах целия си живот в твоите очи.
И сиромаси бяхме с тебе, ...
  628 
Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам, ...
  761 
Видя ли трептенето на звездите,
почувства ли полъха на вятъра?
Усети ли болката на сълзите,
чули отчаяните викове в театъра?
Какво са за теб тези чувства, ...
  660 
  1377 
В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,
криеща зад себе си разсънената луна.
Два образа, две различни вселени,
тази нощ бяха събрани в една мъничка душа.
Усмихваха се иронично само звездите, ...
  705 
Малък бях и не те познавах,
все се питах къде ли съм в този час?
Но в сърцето си тайничко те признавах,
че в тебе се бях родил аз.
В твоето небе отворих очи, ...
  612 
Къде си се родила ти,
в безкрайните, незнайни долини?
Нали обеща да бъдеш в наши бъднини,
но сега защо проливаш поройни сълзи?
Откъде си дошла, коя си, не те познавам, ...
  715 
Къде е моят образ,
потънал в нечии самотни огледала.
Не се виждат дори и сълзите,
уморени от очите капят все в празнота.
Тъмно е огледалото на сърцето, ...
  599 
Денят е уморен,
догаря бавно в моите oчи.
Векове до векове наредени спомени,
сливат се в тъмнината, угасват лъчи.
Борят се звездици проклети, ...
  498 
Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...
  936 
Random works
: ??:??