Той звъни. Притеснен. Несигурен. Не си го е представял така. Чува звук. Вратата на хола проскърцва. Почти веднага долита гласът - "Идвам!" Внезапно го обхваща желание да избяга. Вместо това влиза. Тя стои широко усмихната. Боса. Наметнала халат.
- Заповядай...
- Ами..
- Заповядай. - тя взема якето му и внимателно го окачва на закачалката. Тръгва по коридора и отваря вратата на хола.
- Заповядай. Кафе ?
- Да.
- Захар?
- Да...
Той изважда китарата от калъфа. Ръцете му треперят. Сяда. Китарата е на коленете му. Тя сипва кафето с опитни движения. Ръцете и са спокойни. Усмихва се.
- И сега какво ще правим ? - тя сяда насреща и кръстосва крака.
- А? - сепва се той
- Какво ще правим ?
- Ще послушаме тишината... - той прокарва пръсти по струните. Несъзнателно дрънва произволен акорд. Ла минор. Отпива от кафето. Три пъти. После почва нежно:
(ла минор)I love you, I love you (фа мажор ) said I really love you (ла минор, фа мажор, ре минор, ми мажор) Ca-li-fo-rnia....
Това и е непознато, но звучи приятно. Тя взема запалката и пали цигара.
Той с един замах навлиза в песента. Уверено и дръзко:
- On a dark desert highway , cool wind in my hair...
Стаята изчезва. Появява се хотелът. Прилича на затвор или на болница. Тя усеща студените стени. Мирисът на лятна пот. Абстиненция. Вопъл. Едно безкрайно спускане в мрака. Мислите и се реят в пространството. Иска и се да се отпусне, да потъне в хармонията на звуците, да стане част от тази хармония. Ароматът на кафе привлича призраците от седемдесетте. Те се заканват на Звяра и пият шампанско с лед. Щели да го пронижат със стоманени остриета и...

     Звярът, пронизан в сърцето, не умира. Надсмива се над жалките усилия на призраците.  Хотелът разполага с много стаи. Има място за всички. Добре дошли! Не, никога няма да си тръгнете...НИКОГА!
Последен акорд. Тя се връща от оня свят бавно. На тласъци. Той пали цигара. По челото му е избила пот.
-    Може ли още кафе?
-    Заповядай...

• - Много си добър.
• - Глупости...