Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се различат. Единият идваше често с мулето си, като него старо, прастаро, с дълги, увиснали уши, а главата му така причудливо се люшкаше, че всеки момент можеше да се свлече на земята.
Сега момъкът зърна няколко турци, които сториха дълбоко темане. Портата беше отворена. Те влязоха, бавно тръгнаха към софалъка, който беше се проточил чак до отсрещния дувар. Единият се покашля няколко пъти с дрезгавия си глас и ябълката на гърлото му подскочи няколко пъти. Седна без да вдига шумотевица. Запали цигара, смукна издълбоко и посегна към филджана с кафето, което Сали ага вече беше поставил пред него. Той отпи глътка от него и замислено отправи поглед. Явно беше си спомнил младите години, когато с приятели ...